Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Даже ни най-малко!

Моята първа брилянтна победа в осъществяването на контакти! Първият голям клиент, който спечелих за „Брандън Къмюникейшънс“! И той се оказва крал на съмнителните мотели с досие на престъпник!

Но как бих могла да знам аз това? Как? Той ми се стори толкова чаровен! Беше толкова добре облечен!

Преглъщам няколко пъти.

А ето че аз му обещах, че Люк ще работи за него!

Почти, де.

Искам да кажа… аз всъщност обещах ли му нещо или не?

Господи!

В момента чувам собствения си глас как чурулика весело: „За моя съпруг ще бъде огромно удоволствие да го направи! Всъщност, ще го превърне в свой приоритет!“

Вторачвам се в менюто, като се старая да запазя спокойствие. Окей, напълно очевидно е какво трябва да сторя. Трябва да кажа на Люк. Да! Просто да му призная цялата далавера. Милано… ангелската чанта… телефонното обаждане днес… всичко.

Точно това трябва да направя. Точно така трябва да постъпи един зрял човек.

Хвърлям крадешком поглед към сериозното лице на Люк, който в момента се е зачел в бумагите, и усещам как стомахът ми се преобръща от страх.

Не мога.

Просто не мога.

— Странно, че точно сега споменаваш Нейтън Темпъл, Беки — отбелязва Гари, като си отпива от водата. — Още не съм ти казвал, Люк, обаче той се свърза с нас с молба за отразяване на откриването на някакъв нов хотел.

Вторачвам се в широкото, добродушно лице на Гари и усещам как ме залива огромно облекчение.

Слава на бога! Слава богу!

Сигурно са изпратили и официално предложение. Сигурно! Значи съм се притеснявала за нищо. Люк ще си свърши работата и тогава ще съм си разчистила сметките с Нейтън Темпъл, и всичко ще бъде наред…

— Доколкото разбирам, трябва да откажем, нали така? — добавя Гари.

Да откажат ли? Вдигам стреснато глава.

— Представяш ли си как би се отразило подобно нещо на нашата репутация? — изсмива се Люк. — Естествено, че ще откажем! Обаче тактично — добавя смръщено. — Ако наистина ще купува вестник „Дейли уърлд“ , по-добре да не го обиждаме.

— Не му отказвайте! — изтърсвам, преди да успея да се спра.

И двамата мъже се обръщат изумено към мен, а аз се насилвам да се засмея сърдечно.

— Искам да кажа… не трябва ли да погледнете ситуацията от всички страни? Преди да вземете окончателно решение, имам предвид.

— Беки, що се отнася лично до мен, тази ситуация има само една страна — отсича хладно Люк. — Нейтън Темпъл не е сред хората, с които бих свързал някога компанията си! — После отваря менюто и делово изрича: — Хайде да поръчваме.

— Не мислиш ли, че си малко предубеден? — изричам отчаяно. — Не бъди първият, захвърлил парцала, нали знаеш.

— Какво?! — поглежда ме стреснато Люк.

— Пише го в Библията.

Люк ме оглежда внимателно и казва тихо:

— Да не би да имаш предвид „камъка“?

— Е, ами…

Хубаво де. И така да е. Каква разлика има — парцал… камък… все едно и също!

— Важното е… — започвам.

— Важното е — прекъсва ме Люк, — „Брандън Къмюникейшънс“ нямат желание да се свързват с човек, който има криминално досие. Да не говорим за всичко останало.

— Ама този подход е много… тесногръд! В днешно време кой няма криминално досие?! — И обхващам с жест обстановката наоколо. — Искам да кажа, кой от седналите на тази маса няма криминално досие?!

Кратка пауза.

— Ами — обажда се накрая Люк, — аз лично нямам. Гари също няма. Ти също.

Поглеждам го стресната. Сигурно е прав. Аз нямам.

И това е доста изненадващо, ако питате мен. Винаги съм се смятала за човек, който живее непрекъснато на ръба.

— Дори и така да е…

— Беки, каква е причината да започнеш този разговор, ако смея да попитам? — смръщва се Люк. — Защо си толкова вманиачена на тема Нейтън Темпъл?

— Не съм вманиачена! — побързвам да отрека очевидното. — Просто… се интересувам от твоите клиенти. Както и бъдещите такива.

— Добре де, обаче той не е мой клиент. Нито пък бъдещ — отсича Люк. — И никога няма да стане мой клиент!

— Ясно — преглъщам на сухо аз. — Ами… мисля, че беше пределно ясен.

Всички разучаваме менюто в пълна тишина. Или поне останалите двама разглеждат менюто. Аз се преструвам, че го правя. Мисълта ми се лута напред-назад и търси пристан.

Очевидно е, че не съм в състояние да убедя Люк да го направи. Затова ще трябва сама да се оправя в тази ситуация. Нали така правят отзивчивите съпруги? Те се справят с проблемите дискретно и ефективно. Убедена съм, че Хилари Клинтън го прави непрекъснато.