Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Не, не, само кажи! Всичко зависи само от теб! Изцяло!

— За мен няма никакво значение — отвръща тя и отпива от чая си.

Пак настъпва тишина, нарушавана единствено от капенето на чешмата в мивката.

Което всъщност е добре. Това е един от онези тихи моменти, изпълнени със спокойствие и негласно разбирателство, които човек има с членовете на своето семейство. Всъщност именно тишината доказва, че хората се чувстват добре един с друг. Няма нищо общо с неудобство или нещо подобно.

О, господи! Кажи нещо, моля те!

— Бих искала малко да потренирам вдигане на тежести — заявява внезапно Джес. — Обикновено го правя всеки ден, обаче тази седмица нямах подобна възможност.

— Страхотно! — светват ми очите. — Това е великолепна идея! Аз също ще се присъединя към теб!

— Сериозно? — изумява се Джес.

— Разбира се! — Изпивам си последната глътка чай, оставям си чашата на плота и заявявам: — Само ще отида да се приготвя!

Каква страхотна идея! Да правим заедно гимнастика си е пълно свързване между двете ни! Можем да мръднем до фитнес салона на Тейлър, дето се намира на първата пряка от нас и където аз имам златна членска карта, да се поизпотим малко, а после да се отбием в уютния плодов бар. Знам, че плодовият бар със сигурност е отворен, защото често се отбивам там точно по това време на деня.

За фитнес залата на долния етаж не съм много сигурна, но ще видим.

Или май беше на горния етаж?

Както и да е. Където ще да е.

Разтварям широко вратите на гардероба и издърпвам чекмеджетата, където се намира екипът ми за фитнеса. Мога да си облека атлетическия си костюм „Джуси“, само дето с него може прекалено много да се изпотя. Или пък онази готина розова блузка, обаче един ден в плодовия бар зърнах едно момиче със същата…

Накрая избирам един черен ретро клин със странични ръбове, плюс бяла тениска към него и моите страхотни маратонки с ергономична подметка, които си взех от Щатите. Струваха ми значителна сума, обаче нали пък са с биохимичен баланс и двойно уплътнение на подметката в средата! Плюс факта, че стават както за маратонско бягане, така и за планинско катерене.

Намъквам се бързо в екипа си, вдигам си косата на конска опашка и накрая добавям онзи готин спортен часовник марка „Адидас“. (Което идва да покаже, че Люк въобще не беше прав. Казах му аз, че някой ден подобен часовник ще ми потрябва!) Втурвам се към стаята за гости и почуквам деликатно на вратата.

— Здрасти!

— Влизай! — долита отвътре приглушеният глас на Джес, който ми звучи доста странно. Отварям предпазливо вратата и я виждам легнала на пода, преоблечена в стари избелели шорти и тениска.

И прави коремни преси. Но ми трябва известно време да проумея какво точно прави, докато наблюдавам как цялото й тяло от кръста нагоре се вдига от пода, а после се спуска. Боже, ама тя е доста добра!

А ето че сега започна да прави онези упражнения с извивките на краката откъм кръста, които аз така и не успях да усвоя.

— Ще… ще тръгваме ли? — питам по едно време.

— Къде да тръгваме? — пита Джес, без да си нарушава ритъма.

— Към фитнес залата! Нали искаше да… — Не довършвам, защото точно в този момент тя започва да прави свещ.

Хайде де, ама това вече е прекалено! Само се фука!

— Не ми трябва да ходя никъде. Мога да си правя гимнастиката и тук.

Тук ли?! Ама тя сериозно ли говори? Че тук няма никакви огледала! Няма и кабелна с MTV! Да не говорим пък за плодов бар.

Погледът ми пада върху тесен и дълъг белег върху долната част на крака на Джес. Тъкмо се каня да я попитам как се е наранила, когато тя ме забелязва, че я гледам, и се изчервява като домат. Очевидно е доста чувствителна. Значи по-добре да не споменавам белега.

— А нямаш ли нужда от дъмбели например? — питам аз.

— Имам си. — Бръква в раницата си и изважда оттам две стари пластмасови бутилки от минерална вода, пълни с пясък.

Това ли са й дъмбелите?!

— Кракът ми не стъпва в тези фитнес зали — отбелязва тя, като започва да вдига бутилките над главата си. — Чиста загуба на пари. Пък и половината от хората, които стават членове на подобни клубове, така и не се вясват там. Купуват си скъпи спортни екипи и никога не ги слагат. Какъв е смисълът тогава?

— Да, права си! Напълно съм съгласна с теб!

Джес спира за миг и поправя захвата си на бутилките. Точно в този момент погледът й пада върху моя клин.

— Какво е това? — пита сестра ми.

— Ами… — Ръката ми се плъзва надолу. Мамка му! Това е етикетът с цената! — Ами… нищо! — изричам сконфузено и побързвам да го напъхам в клина. — И аз ще отида да си взема моите… дъмбели.