Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Всичко ще бъде наред. Просто ще се обадя на Нейтън Темпъл, ще му благодаря за любезното предложение и ще кажа, че за нещастие Люк е много, много зает…

Не! Ще кажа, че той се е опитал да се свърже с него, обаче не е открил никого.

— Беки, добре ли си?

Вдигам глава и забелязвам, че и двамата мъже ме наблюдават съсредоточено. Едва сега осъзнавам, че барабаня по масата с молива на Гари и го правя все по-силно и по-силно.

— О, да! Напълно! — кимвам и автоматично оставям молива.

Окей. Имам план. Това, което ще направя, е… Ще кажа, че Люк е болен.

Да! Ама аз съм истински гений! Никой не би могъл да оспори подобно нещо!

Веднага щом се прибираме вкъщи и Люк се затваря с Гари в кабинета, аз хуквам към телефона в спалнята ни. Захлопвам вратата с ритник и бързо набирам номера, който ми даде Нейтън Темпъл. За мое огромно облекчение линията автоматично се включва на секретар.

И сега, като се заслушам в гласа му, той наистина ми звучи като крал на мръсните мотели с криминално досие. Как, за бога, не съм го разбрала преди?! Сигурно съм била глуха или кой знае какво.

Чува се сигналът за запис и аз подскачам ужасено.

— „Здравейте! — изричам, като се старая да овладея тона си. — Това е съобщение за господин Темпъл. Обажда се Беки Брандън. Хммм… разказах на моя съпруг всичко за вашия хотел и според него идеята е страхотна! Опасявам се обаче, че точно сега той нещо не е добре. Затова надали ще бъде в състояние да поеме вашето официално откриване. Което си е срам, наистина! Както и да е! Надявам се, че ще успеете да намерите някой друг! Чао!“

Затварям телефона и се отпускам изтощена на леглото. Сърцето ми тупти като побесняло.

Така. Всичко е оправено.

— Беки? — Люк надниква през вратата и аз подскачам уплашено.

— Какво има?

— Всичко е наред — засмива се той. — Просто исках да ти съобщя, че току-що пристигна Джес!

— Тъкмо се качва с асансьора — казва Люк, като отваря входната врата на апартамента. — Ти с кого говори преди малко, между другото?

— О, с никого — отсичам автоматично. — Просто набрах… хммм… да проверя колко е часът.

„Всичко е наред! — внушавам си аз. — Готово е! Всичко е оправено!“

Чувам как асансьорът се движи нагоре. Джес идва насам!

Грабвам списъка на мама и татко и поглеждам за последен път подробностите. Гранично коли… мрази авокадо… учителят й по математика се казвал господин Луис…

— Беки, ако бях на твое място, бих скрил бързичко този лист — гледа ме насмешливо Люк.

— Да бе, вярно!

Пъхвам листа в джоба си и си поемам няколко пъти дълбоко дъх, за да се подготвя. Сега, когато моментът настъпи, усещам, че започвам да се изнервям.

— Виж какво, Беки — отбелязва Люк, като ме гледа изпитателно. — Преди да се е появила… Искам да ти кажа, че искрено се надявам този път двете да си паснете! Не забравяй все пак да гледаш реално на нещата. Надявам се, че не си заложила всичко на това гостуване, нали?

— Стига де, Люк! — възмущавам се аз. — Ти за кого ме вземаш?!

Естествено, че съм заложила всичко на това гостуване! Обаче в това няма нищо лошо, защото съм убедена, че този път всичко ще мине добре. Този път нещата ще бъдат съвсем различни. Като начало, няма да правим нищо, което на Джес не й се прави. Просто ще следвам желанията й.

И другото нещо, което трябва да помня, е една идея, която ми даде Люк. Той каза, че е много добре дето се отнасям толкова топло към Джес, обаче, тъй като тя е доста резервирана, може би силните прегръдки не са много по нейната част. Затова той ми предложи да бъда по-сдържана, просто докато двете се поопознаем по-добре. Което си е напълно вярно.

Шумът на асансьора подсказва, че се приближава. Почти не мога да си поема дъх. Абе, защо толкова се бави този асансьор?!

И точно тогава вратите се отварят и отвътре излиза Джес в дънки и сива тениска, носеща раницата си.

— Здрасти! — втурвам се към нея аз. — Добре дошла у дома! Този уикенд ще правим само онова, което ти искаш! Ти ще си шефът!

Джес изобщо не помръдва. Стои като вкаменена.

— Здрасти, Джес! — посреща я далеч по-сдържано Люк. — Добре дошла в Лондон!

— Заповядай! — разпервам ръце аз. — Чувствай се като у дома си! Тук не сервираме авокадо!

Джес ме поглежда със странен поглед, а после се вторачва в бутоните на асансьора, сякаш се чуди дали да не вземе да се върне.

— Нека ти помогна с багажа — предлага Люк. — Как мина конференцията?

И той повежда Джес към апартамента и ето че тя най-сетне влиза вътре и се оглежда настръхнала.