Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Обаче всичко се дължи на брилянтно стечение на обстоятелствата. Първо на първо, оказа се, че шефът на новините на Радио Къмбрия е Тай Роксли, когото познавам още от Лондон, когато бях финансов журналист. Та той ми даде телефонните номера на всички местни медии, които биха могли да проявят интерес, а снощи пусна по своя канал огромен обзорен репортаж по нашия случай.

Но най-хубавото от всичко е нашата фантастична история за човешкия фактор! Първото нещо, което направих, когато поех нещата в ръце, бе да свикам събрание на групата за защита на околната среда. Всеки от присъстващите трябваше да ми разкаже дори и незначителните неща, които знае за тази местност, дори и да не му се струват особено важни. Оказва се, че преди двадесет години Джим е предложил брак на Елизабет точно на същото поле, което заплашват да унищожат заради някакъв си тъп търговски център!

Затова решихме да направим серия от снимки на същото място. Джим приклекна, точно както бил направил някога, когато предложил брак (само дето всъщност тогава не бил приклекнал, обаче аз го предупредих да си държи устата затворена по този въпрос) и погледна тъжно към обектива. Вестник „Скъли и Когънтуейт Хералд“ я публикува вчера на първата си страница, точно под голямото заглавие „ПОРУГАВАНЕ НА НАЙ-ПРЕКРАСНИТЕ НИ СПОМЕНИ“. Оттогава насам горещата телефонна линия на протестната кампания (тоест мобилният телефон на Робин) не спира да звъни с предложения за различен вид подкрепа!

— Колко време ни остава? — пита Сузи, като се отпуска на коленете си.

— Три часа. Заповядай! — подавам й чаша кафе аз.

— Да бе! — прави лека гримаса тя. — Да не би да е пак от твоето икономично кафе?

— Аха! — вторачвам се отбранително в нея. — Какво не му харесваш? Много си е хубаво даже!

На вратата се звъни и чувам как Джес се запътва с широки крачки към антрето, за да отвори.

— Може да е нов букет цветя — изкисква се Сузи. — От твоя обожател!

Откакто стана онази работа с мен, непрекъснато ме обсипват с букети, като поне половината от тях са от Нейтън Темпъл, придружени от картички, на които пише неща от рода на: „Приемете моите най-дълбоки благодарности!“ или „Благодаря ви за неоценимата подкрепа!“.

Добре де, прав е да ми бъде благодарен. Защото Люк вече се готвеше да тръгва за вкъщи, когато именно аз изтъкнах, че е по-добре да си остане в Кипър и да завърши работата, за която е отишъл там, защото на мен няма да ми стане нищо, тъй като и без това ще остана при Джес. Та той остана. Прибира се едва днес. Самолетът му вероятно се приземява точно в този момент.

Нещо отвътре ми подсказва, че нещата между мен и Люк най-сетне ще се оправят. Вярно, че си имахме своите възходи и падения… преживяхме и множество бури… но отсега нататък ще плаваме само по спокойни води. Защото, първо на първо, аз вече съм нов човек. Превърнах се в зряла, разумна личност. И ще имам същите зрели отношения с Люк. Възнамерявам да обсъждам с него абсолютно всичко. Ще му казвам всичко. И повече никакви идиотски ситуации, когато се оказваме скарани. Защото с него сме отбор!

— Честно да ти кажа, мисля си, че Люк въобще няма да ме познае — отбелязвам, като отпивам замислено от кафето си.

— О, няма начин да не те познае — казва Сузи, като ме оглежда. — Не изглеждаш чак толкова зле. Така де, не че шевовете не са гадни, обаче онази цицина на главата ти вече изглежда доста по-прилично.

— Нямам предвид външно — поправям я аз, — а вътрешно. Аз съм напълно променена личност!

— Така ли? — стряска се не на шега Сузи.

Господи, ама как е възможно хората да не забелязват нищичко?!

— Ами да! Я ме погледни само! Приготвям икономично кафе и организирам протестен поход, ям супа и… всичко останало.

Въобще не съм споменавала на Люк, че организирам протестна кампания. Направо ще изгуби ума и дума, когато зърне съпругата си, превърнала се в общественичка! Ще бъде много впечатлен, сигурна съм!

— Беки? — прекъсва ни гласът на Джес и двете вдигаме глава. Зърваме я застанала на прага с доста странно изражение на лицето. — Имам нещо за теб. Едни алпинисти се връщат току-що от Скъли Пайк и… са намерили това.

Буквално подскачам от изумление, когато я виждам как измъква иззад гърба си чанта от телешка кожа, с ръчно изрисувам ангел.

Моята ангелска чанта!

Мислех си, че никога повече няма да я видя.

— О, боже! — чувам Сузи да ахва.

Взирам се в чантата, без да мога да кажа каквото и да било. Вярно, че е малко опърпана и близо до дръжката се вижда някаква дълбок прорез, но като изключим това, тя си изглежда почти по същия начин, както си беше. Ангелът си е съвсем същият. И проблясващият надпис „Гейбриъл“ също.