Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Изглежда ми наред — отбелязва Джес, като я върти в ръце. — Сигурно се е понамокрила малко и като гледам, се е по-раздърпала, но иначе нищо й няма. Заповядай! — И ми я подава тържествено.

Обаче аз не съм в състояние да се помръдна. Не мога да я поема от ръцете й.

— Беки? — оглежда ме леко разтревожена Джес. — Заповядай! — Бутва чантата към мен, обаче аз се отдръпвам като попарена.

— Не я искам — изричам накрая и извръщам поглед. — Тази чанта едва не съсипа брака ми. Още от мига, в който я купих, всичко се обърна с главата надолу. Мисля, че е прокълната.

— Прокълната ли? — изумява се Джес и двете със Сузи си разменят погледи.

— Беки, чантата не е прокълната — обръща се към мен Сузи. — Това си е фантастична чанта! Всички на света искат да имат чанта „Ейнджъл“!

— Не и аз. Вече не искам. На мен ми донесе само неприятности. — Поглеждам първо едната, после другата и започвам да се чувствам почти като мъдрец. — Знаете ли, последните няколко дена ме научиха на много неща. Успях да видя живота си под нов ъгъл. И ако трябва да направя избор между брака си и една фантастична чанта, то… — Разпервам драматично ръце и завършвам: — Ще избера брака!

— Аууу! — изумява се Сузи. — Ама ти наистина си се променила! Извинявай! — добавя неловко, когато зърва лицето ми.

Абе тя за каква ме мисли наистина? При всички положения щях да избера брака, разбира се!

Или поне съм… доста сигурна, че щеше да бъде така.

— И тогава какво ще правиш с нея? — пита Джес. — Ще я продадеш ли?

— Можеш да я дариш на някой музей — възкликва вдъхновено Сузи. — С надпис: „От колекцията на Ребека Брандън“.

— Мисля, че имам по-добра идея — отбелязвам хитро аз. — Може да бъде включена като звездата на днешната томбола! — Ухилвам им се и добавям: — И ще извъртим нещата така, че да я спечели Кели!

Към един часа следобед в къщата гъмжи от народ. Хората са се събрали за последни уточнения и атмосферата е просто удивителна. Двете с Джес раздаваме купички със зеленчукова супа, а Сузи в момента показва всичките си плакати на Робин и навсякъде царят суматоха и весели разговори.

Господи, ама как досега не съм се сещала да се включа в протестна кампания?! Та това е най-хубавото нещо в целия свят!

— Не е ли вълнуващо? — възкликва Кели, като се приближава към нас с купа със супа в ръка. Облечена е в камуфлажни панталони цвят каки и тениска, на която с маркер е написано: „Долу ръцете от нашата земя!“

— Направо е велико! — ухилвам й се аз. — Е, купи ли си билет за томболата довечера?

— Ами да, как няма да си купя! Даже цели десет си взех!

— Ето ти и този — подавам й аз нехайно билет с номер 501. — Имам някакво хубаво предчувствие точно за него.

— Така ли? — поема го тя и го пъхва в джоба на панталоните си. — Много ти благодаря, Беки!

Аз се усмихвам най-невинно и отпивам от супата си.

— Как изглежда магазинът? — питам накрая.

— Направо е фантастичен! — блясват очите й. — Навсякъде сме сложили балони с хелий, панделки, има вино с мехурчета и много безплатни подаръци…

— Партито ще мине великолепно! Нали така, Джес? — добавям, когато я виждам да минава покрай мен с тенджера супа. — Имам предвид събитието в магазина на Джим.

— О, да — кимва тя. — Сигурно. — И свива примирено рамене, а може би по-скоро неодобрително, след което излива нов черпак супа в купата на Кели.

Да де, ама мен не може да ме заблуди с тази своя реакция.

Така де, нали сме сестри!

— Интересна работа как се намери спонсор да субсидира партито! — отбелязвам аз по посока на Кели. — Не мислиш ли, че е много странно?

— Направо невероятно! — ококорва се момичето. — Хиляда паунда ей така, от нищото! Направо не можахме да повярваме!

— Да, невероятно наистина — намесва се Джес с леко смръщена физиономия.

— Странно обаче защо спонсорът държи да остане анонимен — допълвам аз, като си сипвам допълнително супа. — Робин ми каза, че били абсолютно непреклонни по този въпрос.

— Да — отбелязва Джес и тилът й се изчервява. — И аз така чух.

— Човек би си помислил, че спонсорът ще иска нещо в замяна — разсъждава на глас Кели. — Така де, имам предвид поне благодарност за щедростта!

— Съгласна съм с теб. Спонсорите обикновено си умират за благодарности. — Правя пауза, след което добавям нехайно: — Ти какво ще кажеш, Джес?

— Може би — отговаря тя и започва да подрежда празните купи на подноса си. — Но аз съм последният човек, който разбира от такива неща.

— Вероятно е така — кимвам и се опитвам да скрия усмивката си. — Страхотна супа, между другото!