Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Като например вчера — изпратих на Джанис и Мартин пощенска картичка, с която да им благодаря за прекрасните цветя, но вместо да купя, аз я изрязах от кутия от корнфлейкс! На челно място пишеше „Келоге“! Много оригинално, нали?!

Тази идея ми даде Джес. Тя ме учи на толкова много неща сега. Живея при нея, след като ме изписаха от болницата — и тя е направо брилянтна! Отстъпи ми спалнята си, защото до нея има по-малко стъпала, отколкото до стаята за гости, и ми помага да влиза и излизам от банята с моя гипсиран крак, и всеки ден за обяд ми приготвя зеленчукова супа. Даже ще ме научи как да я правя. Защото, ако сложиш леща и… и нещо друго, което в момента не мога да си спомня, се превръща в напълно балансирано ястие, като при това порцията му излиза само 30 пенса.

А после, с парите, които спестяваш от него, можеш да си купиш нещо особено вкусничко, като например домашно приготвените плодови пайове на Елизабет! (Това пък беше моя идея, която дадох на Джес. Нали виждате как си помагаме една на друга?!)

Придвижвам се с накуцване към мивката, внимателно изхвърлям половината от утайката от кафето в боклука, отгоре слагам ново и, както изтъква и Джес, вкусът му си е съвсем нормален. Само дето малко е по-особено, обаче така пестиш страшно много пари!

Ако знаете само колко съм се променила! Най-сетне се превърнах в пестелив и разумен човек. Люк въобще няма да ме познае, когато ме зърне!

— Недей! — вдига поглед към мен Джес. — Това може да се използва!

— Торбичка с отпадъци от лук? — Аууу! Вижте само колко много неща научавам наведнъж! — И как… за какво може да се използва такава торбичка?

— Можеш да я използваш за търкане на кухнята!

— Аха! — светват ми очите. — Ясно!

Веднага си изваждам моето бележниче на пестеливата домакиня и си записвам идеята. Толкова много неща има за учене. Например, знаете ли, че можете да си пръскате цветята в градината, като използвате стара кутия от мляко?

Не че засега имам нужда от подобна пръскалка, но човек никога не знае!

Отправям се към дневната, подпираща се с една ръка върху патерицата, а с другата държа кафеварката.

— Здрасти! — подвиква Сузи и вдига поглед от мястото си на пода. — Какво ще кажеш?

И вдига плаката, който бе оформяла до момента. На него пише „ОСТАВЕТЕ НИ ПРИРОДАТА НА МИРА!“ в яркочервено и синьо, оградено в рамка от удивителни клонки и зеленина.

— Божичко! — вторачвам се възхитено в плаката аз. — Сузи, ама това направо е фантастично! Ти си страхотна художничка! — Вземам от дивана купа с плакати, които Сузи рисува вече няколко дена, и отбелязвам: — Тази кампания има истински късмет, че и ти се включи в нея!

Страхотно е, откакто и Сузи е тук! Точно както в доброто старо време. Тя е отседнала в пансиона на Еди, а за децата вкъщи се грижи Таркуин. За което Сузи отначало се чувстваше много виновна, но това беше само докато майка й не й каза, че веднъж я оставила за цял месец, докато катерела планините в Непал, и това въобще не й е навредило.

Прекарваме си великолепно! Имаме много време на наше разположение — похапваме си и си бъбрим за всичко под слънцето. Понякога само двете, понякога и Джес се присъединява към нас. Като например снощи, когато трите си приготвихме коктейли „Маргарита“ и гледахме филми. Което според мен… се понрави доста на Джес. Въпреки че не знаеше всички песни наизуст както нас.

А после една друга вечер, когато Сузи отиде да навести някаква своя роднина, която живеела на тридесет километра оттук, и двете с Джес бяхме сами. Тя ми показа всичките си камъни и ми разказа за тях. В замяна пък аз й разказах за моите обувки и й нарисувах няколко скици. Мисля, че и двете научихме много една от друга.

— Напротив, кампанията има истински късмет, че ТИ се включи в нея! — отбелязва Сузи и присвива вежди. — Нека погледнем нещата както са си, Беки! Ако не беше ти, тази протестна кампания щеше да се състои само от трима души и едно куче.

— Е, добре де — свивам скромно рамене.

Ала вътрешно съм много доволна за начина, по който се развиват нещата. Отговарям за публичността на протеста още от първия ден, в който излязох от болницата, и досега мога да се похваля със значителен медиен интерес! Самият митинг е този следобед, а тази сутрин най-малко четири местни радиостанции направиха съобщения по този повод и разказаха за проблемите. Местните вестници също отразяват нещата доста активно, а ето че вече се говори дори за някакъв телевизионен екип, който се очаквало да пристигне!