Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

И докато се занимават с всичко това, някой ми поставя инжекция с някакво вещество, от което малко се омайвам, а когато всичко това свършва, аз се сривам върху възглавницата си, защото незнайно защо съм изтощена. Боже, ама то било много гот да си на място, където е чисто, топло и бяло!

В далечината чувам как някой успокоява Джес, че не ми е сторила нищо лошо, като ме е преместила, а после да казва на Сузи (няколко пъти), че в този случай пълният скенер не е необходим, както и че те в никакъв случай не си играят игрички със здравето ми. Накрая се оказва, че говорещият бил най-върховният в случая.

— Беки? — Отварям очи и в мъглата пред себе си зървам Таркуин, който се приближава към леглото ми и държи мобилен телефон. — Отново е Люк.

— Люк? — изричам в слушалката. — Здрасти! Познай какво стана! Кракът ми е счупен! — и свеждам възхитен поглед към гипсирания си крак, повдигнат на някакво устройство. Открай време съм си мечтала да бъда в гипс!

— Да, разбрах. Горкичката ми! Добре ли се грижат за теб? Имаш ли всичко, от което се нуждаеш?

— Ами… сигурно. Нали се сещаш… — И без всякакво предупреждение ме застига огромна прозявка. — Всъщност, май доста съм уморена. Мисля, че сега ще си поспя.

— Ще ми се да бях при теб. — Гласът на Люк е нисък и нежен. — Беки, кажи ми само едно нещо. Защо хукна да бягаш на север, без да се обадиш на никого?

Какво?! Да не би да не разбира защо?

— Защото се нуждаех от помощ, разбира се! — отговарям и ме залива познатата болка. — Бракът ни се разпадаше! А Джес бе единственият човек, към когото можех да се обърна за помощ!

По линията настъпва пълно мълчание.

— Какво е станало с брака ни? — чува се накрая Люк.

— Бракът ни се разпадаше! — отвръщам с треперещ глас. — Много добре знаеш, че беше така! Беше кошмарно! Та ти дори не ме целуна за довиждане!

— Скъпа, вярно е, че бях бесен. Вярно е, че се скарахме. Обаче това не означава, че бракът ни се разпада!

— Така ли?! — преглъщам аз. — Ами, аз пък си мислех, че е точно така. Мислех си, че всичко е свършило. Мислех си, че на теб въобще няма да ти пука къде съм.

— О, Беки! — Гласът на Люк зазвучава доста странно. Или се опитва да не се разхили, или да не се разплаче. — Имаш ли някаква представа какво преживях покрай теб?

— Ами… не — отговарям и прехапвам устни от срам. — Люк, много съжалявам! Аз… не си помислих… не си дадох сметка…

— Както и да е — прекъсва ме той. — Важното е, че вече си в безопасност. Това е единственото, което има значение. Ти си в безопасност и си жива!

По тялото ми пробягват тръпки на вина. Той е толкова мил! През какъв ли ад е трябвало да премине заради мене? И ето че сега е приклещен там, в Кипър… В пристъп на срам аз притискам телефона по-близо до ухото си и прошепвам:

— Люк, връщай се вкъщи! Знам, че там ненавиждаш всичко! Знам, че се чувстваш нещастен. И че всичко е по моя вина! Просто го остави този тъп Нейтън Темпъл и неговия гаден хотел! Измисли си някакво извинение! Можеш да обвиниш мен, ако искаш!

Този път паузата е доста по-продължителна.

— Люк? — обаждам се по едно време озадачена.

— Дааа — отвръща неохотно той. — Точно по този въпрос трябва да ти кажа нещо. Мисля, че е доста възможно… — Не довършва.

— Какво е възможно?

— Ти да си права. А виновният да съм… аз.

Вторачвам се объркано в телефона. Правилно ли чух?

— Бях предубеден — продължава Люк. — Сега, когато опознах Нейтън, осъзнавам, че той е изключително интелигентен човек. Истински гений на търговията! И се разбираме прекрасно!

— Разбирате се прекрасно ли?! Ама… какво стана с онова, дето бил с полицейско досие?

— Аха — засмива се Люк малко сконфузено. — Нейтън ми обясни всичко по този въпрос. Когато въпросното нещо се случило, той просто защитавал свой служител от хотела от някакъв пиян клиент. Както се изрази и самият той, „отишъл малко по-далече“ от приетото. Казва, че било грешка от негова страна. И аз му вярвам.

Пак настъпва пауза. Главата ми пулсира. Нещо не мога да възприема толкова много нови неща.

— Трябва да ти кажа, че в редица отношения той е точно моят тип човек — казва Люк. — Преди няколко вечери например ми разказа как бил основал хотелската си верига. Станало, след като му отказали допуск до някакъв малък хотел, защото не носел вратовръзка. И тогава влязъл в първата кръчма и нахвърлял основните параметри на своя бизнес план за „Велю Мотелс“. И само за една година вече разполагал с двадесет — оборудвани и действащи. Човек не може да не се възхити на подобна енергичност!