Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Направо не мога да повярвам — отбелязвам, като разтривам чело. — Значи ти го харесваш !

— Да, наистина го харесвам — отговаря Люк. — И не можеш да си представиш как се държа по време на цялата тази афера с теб! Надали човек би могъл да прояви по-голямо разбиране, отколкото той! Остана цялата нощ буден, редом с мен, и двамата слушахме новините!

Примигвам от срам, когато си представям двамата мъже, напрегнати, по халати, как чакат край телефона. Господи, никога повече няма да изчезвам! Честна дума!

Така де, не че го направих нарочно. Но нали знаете…

— Ами хотелът? — питам аз. — Долнопробен ли е?

— Хотелът е изключително долнопробен — отговаря Люк саркастично. — Обаче ти се оказа права — първокласно долнопробен!

Не мога да сдържа кикота си, който обаче се превръща в шумна прозявка. Божичко, като че ли онези лекарства вече ме хващат!

— Значи… все пак съм била права за всичко — отбелязвам, вече замаяно. — Това се оказа една брилянтна търговска сделка!

— Да, наистина се оказа брилянтна търговска сделка — съгласява се Люк. — Беки, извинявай! — И внезапно гласът му става изключително сериозен. — Оказа се права не само за това, а и… за редица други неща. — Поколебава се и продължава: — Напълно съзнавам, че през последните няколко седмици на теб ти се струпа действително много. Аз се вманиачих по подготовката на офертата с „Аркодас Труп“. И не ти оказах никаква помощ. И въобще не си дадох сметка какъв удар е било за теб завръщането ни в Англия!

Когато думите му успяват да достигнат до съзнанието ми, не знам защо ми звучат някак си познати.

Да не би да е разговарял на тази тема с Джес?

Да не би Джес… да се е застъпила за мен?

Внезапно си давам сметка, че той продължава да говори.

— И още едно нещо — чувам го да казва. — Най-сетне прегледах твоята розова папка — по време на полета насам. И трябва да ти кажа, че идеята ти много ми хареса. Съгласен съм с теб, че трябва да се свържем с Дейвид Невил и да проверим дали пък не иска да си продаде бизнеса!

— Харесал си идеята ми?! — изписквам щастливо. — Сериозно?

— Напълно сериозно! Въпреки че нямам никаква представа откъде си получила всичката тази експертна информация за разширяването на бизнеса…

— В „Барнис“! Нали ти казах? — възкликвам и се отпускам доволно на възглавницата си. — А що се отнася до Дейвид, той със сигурност ще иска да продава. Сигурна съм, че е така! В интерес на истината, той отдавна съжалява, че се е отделил и е тръгнал сам. Освен това те искат още едно бебе… — едва успявам да се справя с думите — вече толкова ми се спи, — а Джуди твърди, че иска от него просто да й носи нормална запла… заплата…

— Скъпа, ще поговорим по този въпрос друг път. Сега си почивай.

— Добре. — Очите ми вече наистина се затварят и със сетни усилия се опитвам да ги държа отворени.

— Нека започнем отначало — изрича нежно Люк. — Когато се върна. Никакви кризи повече, става ли?

— Какво е това? — прекъсва ни нечий ужасен глас и аз виждам как към мен се приближава някаква сестра. — Мобилните телефони са строго забранени в отделенията на тази болница! А освен това вие се нуждаете от сън, млада госпожо!

— Окей — изричам бързо в телефона. — Добре.

Сестрата изважда телефона от едва движещите ми се пръсти и очите ми автоматично се затварят.

Когато отново ги отварям, всичко изглежда различно. В стаята цари сумрак. Не се чуват никакви разговори. Сигурно е нощ.

Изпитвам неистова жажда, а устните ми са сухи като пергамент. Спомням си, че на нощното ми шкафче имаше някаква кана с вода и правя опит да се надигна и да я взема, когато без да искам, събарям нещо на пода.

— Беки? Добре ли си? — Вдигам глава и зървам Сузи, седнала на стол до леглото ми. Тя търка сънено очи и скача. — Искаш ли нещо?

— Малко вода — изричам с прегракнал глас, — ако има.

— Ето, заповядай! — Сузи ми налива една чаша и аз я изгълтвам на един дъх. — Как се чувстваш?

— Ами… добре. — Оставям чашата и установявам, че действително се чувствам много по-добре, а после се озъртам из сумрачната стая. — Къде са останалите? Къде е Джес?

— Тя е добре. Лекарите я прегледаха, а после Тарки я закара вкъщи. Но теб настояха да оставят за наблюдение.

— Ясно — кимвам и потърквам пресъхналото си лице. Ще ми се да имам под ръка някакъв овлажнител. После неочаквано зървам часа на часовника на Сузи.

— Ама сега е два часът! — вдигам ужасено глава. — Сузи, какво правиш тук? Би трябвало отдавна да си в леглото!