Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Може би, но не искам — отговаря тя и прехапва устни. — Не можех да те оставя сама.

— Шшшт! — просъсква нечий глас от другата страна на завесата. — По-тихо вие двете!

Двете със Сузи се споглеждаме и аз веднага усещам, че ми идва да се изкискам. Сузи се оплезва по посока на спуснатата завеса, а аз притискам уста с одеялото, за да не се чуе нищо.

— Ето, пийни си още малко вода — изрича вече по-тихо приятелката ми. — Така ще можеш да поддържаш хидратацията на кожата си. — И ми налива нова чаша и присяда на леглото ми. Известно време никоя от нас не проговаря. Аз отпивам още няколко глътки вода и установявам, че течността е топла и има вкус на пластмаса.

— Знаеш ли, това ми напомня за деня, когато се роди Ърни — отбелязва Сузи, като ме наблюдава внимателно в тишината на болничния сумрак. — Спомняш ли си? Тогава ти седя до леглото ми цяла нощ!

— Да бе, вярно! — В съзнанието ми внезапно изплува споменът за дребничкото, миниатюрно бебче в обятията на Сузи, цялото розово и загърнато в одеялце. — Ама нощ ли беше тогава! — Погледите ни се срещат и аз й се усмихвам измъчено.

— А когато се родиха близнаците… някак си нещо не беше наред… теб те нямаше там — отбелязва Сузи и се засмива треперливо. — Сигурно това ти звучи много глупаво, но…

— Не, не ми звучи. — Свеждам поглед към болничната си завивка и започвам да я мачкам между пръстите си. — Наистина много ми липсваше, Сузи!

— И ти много ми липсваше! — отбелязва тя с леко дрезгав глас. — И аз… трябва да ти кажа нещо. Много съжалявам за начина, по който се държах с теб, когато се върна.

— О, не! — побързвам да я успокоя. — Не бъди глупава! Аз просто преиграх малко. Естествено е да си намериш нови приятели, докато мен ме няма. Напълно разбираемо. Глупачката бях аз.

— Не, не беше глупачка! — Тук тя едва преглъща и добавя: — Аз бях глупачката. Защото ревнувах.

— Ревнувала ли си?! — поглеждам я шокирано аз. Обаче тя не смее да ме погледне в очите.

— Ами да! Появяваш се при мен с този разкошен тен, бляскава, с ангелската си чанта… — Гласът й потреперва. — А пък аз си стоя в тази провинция, приклещена от трите си деца. Ти се появи, преизпълнена с какви ли не истории за твоя вълшебен меден месец, за околосветското ви пътешествие, а аз се почувствах… нищожна.

Вторачвам се невярващо в нея.

— Сузи, ти никога не би могла да бъдеш нищожна! За нищо на света!

— Да де, обаче тогава си мислех така. — Най-сетне вдига поглед към мен и заявява решително: — Когато се оправиш, какво ще кажеш да отскочим някой уикенд до Милано? Само ти и аз. Какво мислиш?

— Ами децата?

— Нищо няма да им стане. Тарки ще се грижи за тях. Можем да го нарочим за закъснял подарък за рождения ми ден!

— Ами онази почивка? — изричам колебливо. — Нали тя ти беше подаръкът?

Известно време Сузи не казва нищо.

— Почивката си беше добре — отговаря накрая. — Но без теб не беше същото. Никой не може да се сравни с теб, Беки!

— Да не би вече да мразиш Лулу? — не мога да се въздържа да не попитам аз.

— Беки! — изкисква се с престорено възмущение приятелката ми. — Разбира се, че не я мразя! Обаче предпочитам теб!

Не мога да се сетя какво да отговоря, затова отново протягам ръка към чашата си. И точно в този момент съзирам някакво малко пакетче на нощното си шкафче.

— Това ти го остави Джес — отговаря на незададения ми въпрос Сузи. — Каза, че можеш да пожелаеш да го изядеш.

Не мога да сдържа усмивката си. Това е ментов кейк „Кендал“.

— Това е нещо като… наша тайна шега — отвръщам аз. — Не мисля, че тя очаква от мен наистина да го изям.

Отново настъпва тишина, нарушавана единствено от далечния звук на количка някъде по коридорите, последван от отварянето и затварянето на двойни врати.

— Значи… ти наистина си имаш сестра — изрича накрая Сузи и веднага усещам копнежа, скрит в гласа й.

В продължение на няколко секунди наблюдавам през сумрака нейното така познато, аристократично, разтревожено, прекрасно лице и накрая казвам:

— Сузи, ти винаги ще бъдеш моя сестра!

И я притискам топло към себе си.

Добре де, ето какво. Всичко е удивително! Всъщност, направо невероятно е! За колко много неща бях убедена, че не ги харесвам, а се… се оказва, че буквално ги обожавам!

Например:

1. Джес.

2. Черният пудинг. (Ако му сложиш повечко кетчуп, става доста вкусен.)

3. Спестовността.

Честна дума, въобще не се шегувам! Да бъдеш пестелив си е направо фантастично! Изпълвате с огромно задоволство! Как така не съм си давала сметка за това по-рано?