Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Внимание, хора! — удря по масата Джим и всички разговори затихват. — Просто искам да ви напомня, че празникът на нашия селски магазин започва в пет часа, веднага след протестния митинг. Всички са добре дошли да наминат и да похарчат толкова, колкото могат да си позволят! Дори и ти, Еди!

И посочва към Еди, а цялата стая избухва в смях.

— Всеки, който похарчи повече от двадесет паунда, ще получи безплатен подарък — добавя Джим. — А напитките са безплатни за всички!

— Това вече се казва приказка! — провиква се белокосият старец и предизвиква нова вълна от бурен смях.

— Беки? — достига до ухото ми гласът на Сузи. — Телефонен разговор за теб! Люк се обажда!

Втурвам се, доколкото ми е възможно към кухнята и все така ухилена широко грабвам слушалката.

— Люк! Здрасти! Къде си, скъпи? На аерогарата ли?

— Не, вече съм в колата.

— Това е страхотно! — изричам с леко треперлив глас. — И кога ще можеш да стигнеш при нас? Тук стават толкова много неща! Ще ти дам точни указания къде ще бъдем…

— Беки, опасявам се, че има една малка пречка — прекъсва ме той. — Не знам как да ти го кажа, но… но няма да мога да дойда при теб веднага.

— Какво?! — вторачвам се ужасено в слушалката. — Ама… защо? Нямаше те цяла седмица! Не съм те виждала толкова отдавна!

— Да, знам. И аз нямам търпение да те видя. Обаче изскочи нещо непредвидено. — Издиша рязко и продължава: — Имаме една обществена криза с „Аркодас Труп“. При нормални обстоятелства бих я оставил на Гари и целия екип, но това е нов клиент. И тъй като им е първият проблем, ще трябва лично да се постарая да го разреша.

— Ясно — отпускам се разочаровано. — Разбирам.

— Обаче имам една идея — добавя той. — Защо не дойдеш с мен?

— Какво?! — зяпвам в телефона.

— Още сега. Ще ти изпратя кола. Толкова много ми липсваш!

— И ти на мен — отговарям и пак ме пронизва познатата болка. — Много, много ми липсваш!

— И не е само това, Беки. Говорих с Гари и… двамата сме съгласни, че бихме желали да чуем и твоето мнение по този въпрос. Никак няма да ни се отрази зле някоя и друга нова идея! Какво ще кажеш?

— Искаш да ти помагам? — едва успявам да преглътна от изненада. Сериозно?!

— С огромно нетърпение чакам да ми помагаш! — отвръща топло той. — Ако и ти искаш, разбира се!

Вторачвам се в телефона и копнежът ми по него се превръща във физическа болка. Точно за това съм си мечтала цял живот! Съпругът и съпругата да си помагат един на друг. Да си разменят брилянтни идеи. Това е то истинското, равностойно партньорство!

О, господи! Много искам да отида!

Обаче… не мога да предам Джес. Не и сега.

— Люк, точно сега не мога — прехапвам устни аз. — Иначе много искам да работя с теб, наистина! И много ще се радвам да стана част от вашия екип! Но точно за днес имам планирана една работа. Обещах на Джес! И на… няколко други хора. И не мога да ги изоставя просто ей така. Много съжалявам!

— Няма проблеми — отговаря Люк тъжно. — Моя е грешката, че не те наех, когато имах тази възможност. Е, значи довечера по някое време ще се видим. — Въздъхва дълбоко. — Не знам кога точно ще приключа, но сигурно ще ти се обадя, когато разбера.

— Горкичкият ми! — изричам съчувствено. — Надявам се всичко да мине добре! Ще бъда с теб духом! Къде ще бъдеш точно?

— Ами, това може би е единственият плюс в създалата се ситуация. Ще бъда в северната част на страната. Всъщност, доста близо до вас.

— Аха! — възкликвам с интерес. — И каква е тази криза, ако смея да попитам? Да не би пак някой дебелогъз бизнесмен да е сгафил със сметките?

— По-лошо — изрича мрачно съпругът ми. — Някаква си група за защита на околната среда, пръкнала се от нищото, ще прави голям митинг!

— Група за защита на околната среда ли? — изненадвам се аз. — Майтапиш се! Страхотно съвпадение очевидно, защото ние…

И не довършвам. Лицето ми изведнъж се сгорещява и започва да ме сърби.

Не може да бъде…

Не, това е пълен абсурд! На ден има сигурно милиони митинги, в цялата страна…

— Не знам кой контролира нещата, обаче трябва да ти кажа, че доста разбира от работа с медиите — продължава Люк. — Този следобед имат митинг, за тях са писали по вестниците, от телевизията също проявяват интерес… — Изсмива се. — И само чуй, Беки! Протестират срещу построяването на търговски център!

Всичко наоколо започва да ми се върти около погледа. Преглъщам няколко пъти, като се опитвам да запазя самообладание.

Не може да бъде за същото нещо! Просто е невъзможно!