Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Ние не протестираме срещу „Аркодас Груп“. Знам, че не е срещу тях! Протестираме срещу Търговска верига „Мейбел“!

— Скъпа, трябва да затварям — прекъсва Люк мислите ми. — На другата линия е Гари и чака да ми обясни накратко ситуацията. Но с теб ще се видим по-късно. Ах, да, щях да забравя! Весело прекарване на онова, което ще правите заедно с Джес!

— Д-да… добре — смотолевям с половин глас.

Когато се връщам в дневната, сърцето ми бие доста бързичко. Всички са насядали в полукръг и внимателно наблюдават Робин, който е вдигнал голяма диаграма с две залепени на нея фигури, върху която се вижда заглавието: „Как да се противопоставим на полицейски арест“. В момента, в който влизам, той тъкмо казва:

— … в този смисъл особено полезна е областта около слабините. Всичко наред ли е, Беки?

— Напълно! — изписквам, обаче гласът ми е две октави по-висок от обичайното. — Само един бърз въпрос. Ние протестираме срещу Търговска верига „Мейбел“, нали така?

— Точно така.

— И това няма нищо общо с „Аркодас Груп“, нали?

— Всъщност има — поглежда ме изненадано той. — „Мейбел“ е собственост на „Аркодас Груп“. Ти не го ли знаеше?

Отварям уста, обаче нищо не успявам да кажа.

Като че ли ще припадна.

Значи току-що съм оркестрирала огромна медийна кампания срещу най-новия и най-важен клиент на Люк. Аз. Неговата съпруга.

— Мръсни копелета! — отбелязва бойко Робин. — Знаете ли какво разбрах днес? Че изпращат своята агенция за връзки с обществеността да се разправя с нас! Някакви големи клечки от Лондон. И специално за целта са докарали със самолета си най-голямата клечка. Поне така разбрах!

О, господи! Няма да мога да се справя с всичко това!

Какво ще правя сега? Какво?

Трябва да се отдръпна. Да, точно така. Ще трябва да кажа на всички, при това още сега, че се отдръпвам и че се дистанцирам от цялата тази работа.

— Мислят си, че ние сме някакви дребни риби — продължава Робин, а очите му светят застрашително. — Мислят си, че нямаме никакви ресурси. Обаче ние имаме страстта си! Ние имаме вярата си! И преди всичко… — Тук се обръща към мен. — Имаме Беки!

— Какво?! — подскачам паникьосано, когато всички се обръщат към мен и започват бурно да ме аплодират. — Не, моля ви се! Наистина… Аз… нямам нищо общо с това…

— Не бъди толкова скромна, Беки! — възкликва Робин. — Ти трансформира целия ни протест! Ако не беше ти, нищо от всички тези неща нямаше да се случи!

— Не казвай такова нещо! — ахвам ужасено. — Искам да кажа… че просто държа да се отдръпна. Всъщност… — Тук едва успявам да преглътна. — Всъщност трябва да ви кажа нещо…

Хайде де! Просто им кажи!

Улавям топлия поглед на Джим и извръщам глава. Господи, няма да бъде лесно.

— Чакай малко! — достига зад мен треперещ глас. Оглеждам се изненадано и виждам как Джес се приближава към мен. — Преди да кажеш каквото и да било, бих искала аз да кажа нещо!

И когато тя се приближава и застава до мен, цялата стая потъва в напрегната тишина. Джес вдига гордо брадичка и поглежда тълпата право в очите.

— Много от вас ме чуха онази вечер да казвам на Беки, че ние не сме сестри. Много от вас ме чуха да я… отричам. Е, оказва се, че ние наистина сме сестри! — Прави пауза и по бузите й избива лека руменина. — Но дори и да не бяхме такива… Дори и да не бяхме… — Тук оглежда стаята със заплашителна физиономия и завършва: — За мен щеше да бъде чест да познавам Беки и да я смятам за своя приятелка!

— Браво! — провиква се дрезгаво Джим.

— А отиването днес на този митинг… с всички вас… и с моята сестра… — Джес сплита ръка в моята. — … е един от най-гордите мигове в моя живот!

В стаята се възцарява пълно мълчание.

— Извинявай, Беки — обръща се към мен Джес, — какво искаше да ни кажеш?

— Ами… аз… — изричам немощно. — Просто исках да кажа… Да ги разбием!

Мис Джесика Бъртрам

Хил Райз № 12

Скъли

Къмбрия

12 юни 2003 г.

Скъпа мис Бъртрам,

Днес с изненада забелязах, че от Вашата сметка е изтеглена значителната сума от хиляда британски паунда.

Тъй като подобна трансакция е крайно необичайна за Вашата банкова сметка, позволявам си да се свържа с Вас, за да се уверя, че не е допусната грешка.

— Оставете земята ни на мира! — реве Робин във високоговорителя си.