Софи Кинсела: Беки Б. и аферата с чантата

— Ама с гадни магазини — сопвам му се веднага аз.

— Не преговаряй, Беки! — реве Робин отдолу.

— Заплюй го в лицето! — приглася Еди и размахва юмрук.

— Нали си даваш сметка, че „Аркодас Груп“ са ми най-големите клиенти? — казва Люк. — Или може би не ти е минавало през ума?

— Ти искаше да заприличам повече на Джес — отвръщам с леко отбранителен тон. — Точно така каза, нали? „Бъди като сестра си!“ Е, ето че съм! — Привеждам се към микрофона и изкрещявам в него: — Вървете си в Лондон с вашите чисти дрехи и префърцунени маниери! Оставете ни на мира!

Тълпата избухва в одобрителни аплодисменти.

— Да се върна в Лондон с префърцунените си маниери ли? — повтаря невярващо Люк. — Ами твоите префърцунени маниери?

— Моите не са такива — вдигам надменно глава. — Аз се промених, ако искаш да знаеш! И съм станала много пестелива! И вече наистина милея за природата! И много избеснявам, когато някакви зли строителни предприемачи идват тук и се опитват да съсипят подобно място!

Люк се привежда напред и прошепва в ухото ми:

— В интерес на истината, те не планират търговския си център точно тук!

— Какво? — отдръпвам се смръщено аз. — Напротив, точно тук го планират!

— Нищо подобно! Промениха плановете си още преди седмици! Ще използват друго поле, по-голо.

Вторачвам се подозрително в лицето му. Не ми изглежда да лъже.

— Ама… плановете — казвам накрая. — Ние имаме планове!

— Стари са! — отговаря Люк и присвива вежди. — Очевидно някой не си е свършил добре проучвателната дейност. — Свежда поглед към Робин и отбелязва: — Може би той, а?

О, господи! Ама това като че ли наистина намирисва на истина!

Мислите ми се въртят хаотично. Нещо не мога да възприема всичко това. Значи, в крайна сметка, те не възнамеряват да построят тук търговски център.

Значи ние всички сме излезли тук и си викаме и крещим, и… без никаква причина.

— Така че — добавя Люк, като скръства ръце — въпреки изключително убедителната ти публична кампания, хората от „Аркодас Груп“ не са престъпници. Не са сторили нищо лошо.

— Аха, ясно — помествам се неловко аз и поглеждам долу към тримата мъже от „Аркодас Груп“.

— Значи… така като ги гледам, надали са особено доволни от тук случващото се, нали?

— Не бих казал, че са във възторг — съгласява се Люк.

— Ами… извинявай за това — изричам и обгръщам с поглед смълчалата се тълпа. — Та сега сигурно искаш да им кажа, нали така?

Очите на Люк проблясват игриво — по така познатия начин, когато има някакъв хитър план.

— Съвсем случайно имам по-добра идея — изрича накрая. — Тъй като си била така любезна да събереш тук всичките тези медии…

И той грабва микрофона, обръща се с лице към тълпата и го почуква за проба. Отговарят му с дюдюкания и псувни. Дори Сузи го заплашва с плаката си.

— Дами и господа — изрича Люк с плътния си, самоуверен глас, — представители на пресата. Искам да направя едно съобщение от името на „Аркодас Груп“!

Изчаква търпеливо дюдюканията да спрат, след което оглежда тълпата и продължава:

— Ние от „Аркодас Груп“ поставяме на първо място грижата за хората! Ние се съобразяваме с мненията на хората! Ние сме онази компания, която винаги обръща внимание на мненията на хората! Вече имах честта да говоря с вашия представител тук… — и ме посочва — и да изслушам всичките й доводи.

Настъпва напрегнато мълчание. Всички го гледат зяпнали.

— И в резултат на това… мога да обявя, че „Аркодас Груп“ се отказва от използването на този терен! — Тук Люк се усмихва и добавя: — Тук няма да има търговски център!

Настъпва миг вцепенено мълчание — и после тълпата избухва в неистови крясъци. Всички пищят и се прегръщат, надуват свирките си и бият барабаните си до прималяване.

— Ние успяхме! — крещи Джес, надвиквайки целия този вой.

— Показахме им какви сме! — пищи Кели до нея.

— Бих искал да ви обърна внимание и на големия брой инициативи във връзка със защитата на околната среда, които „Аркодас Груп“ спонсорира — изрича спокойно Люк в микрофона. — В момента се раздават брошури по този повод. Както и информационни пакети за пресата. Приятно четене!

Чакайте малко! Ама той обръща всичко в позитивна публична кампания! Той ме изигра!

— Змия такава — изричам бясно, като преди това слагам ръка върху микрофона. — Ти напълно ги подведе!

— Полето е спасено — свива рамене той. — Останалото са подробности.

— Не, не в това е въпросът!

— Ако твоят екип си беше свършил работата, сега нямаше да сме тук и на мен нямаше да ми се налага да спасявам положението — отговаря ми той, после се привежда и се провиква към Гари, който вече раздава брошури на тълпата: — Гари, изпрати хората от „Аркодас“ по колите им, става ли? Кажи им, че ще остана още малко за допълнителни преговори.