Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

Гари кимва и ми махва весело, обаче аз решавам да го игнорирам. Все още съм им бясна и на двамата.

— И къде ще строят все пак този търговски център? — питам аз, докато наблюдавам радостната тълпа. Кели и Джес се прегръщат, Джим тупа Робин по гърба, а Еди и Лорна размахват розовите си перуки във въздуха.

— Защо?

— Може пък да реша да отида ида протестирам и там! Може пък да реша да тръгна по стъпките на „Аркодас Груп“ и да им създавам неприятности! Да те държа непрекъснато на нокти!

— Може би — изрича Люк с кисела усмивка. — Беки, много съжалявам! Но все пак трябва да си върша работата!

— Да, знам. Предполагам, че знам… Но си мислех, че допринасям за някаква промяна… Мислех си, че наистина съм постигнала нещо… — Въздъхвам мрачно. — А се оказва, че всичко е било напразно!

— Напразно ли?! — слисва се Люк. — Беки, погледни само какво си постигнала тук! — и обхваща с жест тълпата. — Погледни само всичките тези хора! Разбрах всичко за начина, по който си трансформирала цялата кампания. Да не говорим пък за хората в селото… и онова парти в магазина, което ще правите… Трябва да се гордееш със себе си! Знаеш ли, че те наричат Беки Урагана?

— Да бе, защото откъдето мина, съсипвам всичко.

Люк се вторачва в мен с необичайно сериозна физиономия. Очите му са топли и тъмни.

— Напротив, защото откъдето минеш, събуждаш хората за живот! Всички, до които се докоснеш! — Взема ръката ми, вторачва се в нея и добавя: — Не бъди като Джес. Бъди като себе си!

— Но нали каза… — започвам и се спирам.

— Какво?

О, господи! Нали щях да се държа като горд и зрял човек и нямаше да споменавам за това. Обаче просто не мога да се въздържа.

— Чух те, когато говорехте с Джес — смотолевям накрая. — Когато тя ни беше на гости. Чухте да й казваш, че… че с мен е трудно да се живее.

— Да, с теб действително е трудно да се живее — съгласява се спокойно Люк.

Втренчвам се в него, а в гърлото ми се събира пак буца.

— Но също така е доста освежаващо. И вълнуващо. И забавно. И това е единственото нещо, което искам да правя. Защото, ако беше лесно, щеше да бъде досадно. — Докосва бузата ми и допълва: — Животът с теб е истинско приключение, Беки!

— Беки! — вика Сузи отдолу. — Партито започва! Здрасти, Люк!

— Ела! — придърпва ме Люк и ме целува. — Хайде да слизаме от тази платформа тук. — Силните му пръсти се вплитат в моите и аз го стисвам в отговор.

— Между другото, какво имаше предвид, когато преди малко ми каза, че си станала пестелива? — пита, докато ми помага да сляза по стълбите. — Шега ли беше това или…

— О, не! Наистина станах пестелива! Джес ме научи! Тя е като Йода!

— И на какво точно те научи? — пита Люк с леко разтревожена физиономия.

— Например как да си правя пръскачка за градинските цветя от стара кутия от прясно мляко — изричам гордо. — Както и опаковъчна хартия от стари торбички. Освен това, че човек винаги трябва да надписва картичките с молив, за да може получателят им да изтрие посланието ти и отново да ги използва. Така се пестят цели деветдесет пенса!

Люк се вторачва в мен и дълго време не казва нищо.

— Мисля, че е крайно време да си те прибера в Лондон — отсича накрая. После продължаваме да слизаме по стълбите, а той държи патерицата ми. — Между другото, обади се Дани.

— Дани се обади?! — изписквам радостно аз и пропускам последното стъпало на стълбата. Строполявам се на тревата и светът отново се завихря около главата ми.

— Олеле! — сграбчвам здраво Люк. — Прилошава ми!

— Добре ли си? — пита уплашено Люк. — От сътресението ли е? Не трябва да се качваш по никакви стълби…

— Всичко е наред — отговарям леко задъхана. — Просто ще приседна.

— Боже, и аз непрекъснато бях в подобно състояние — отбелязва Сузи, минавайки покрай нас. — Когато бях бременна, разбира се.

Главата ми се изпразва.

Поглеждам стреснато Люк. Той изглежда не по-малко шашнат от мен.

Не, не е възможно… Не бих могла…

Надали съм…

И ето че без да се усетя, мозъкът ми се е превърнал в изчислителна машина. Въобще не си бях помисляла за това… Но последният път… трябва да беше… Беше най-малко преди…

О, господи!

Боже господи!

— Беки? — обажда се Люк и гласът му звучи особено странно.

— Хммм, Люк…

Преглъщам, като се опитвам да запазя самообладание.

Добре де, спокойно! Не се паникьосвай! Само не се паникьосвай!

Мис Джесика Бъртрам