Мишел Уелбек - Платформата

Грижите му се стовариха отново накуп още щом престъпи прага на апартамента. Жоана, момичето, което гледаше от време на време децата, зяпаше MTV, разплута върху дивана. Мразеше тази отпусната предпуберка, абсурдно groove 136 136 На настроения (англ. разг.). — Б.пр. ; всеки път, като я видеше, изпитваше желание хубаво да я нашамароса, докато промени тъпата си вечно сърдита и глезена физиономия. Беше дъщеря на една приятелка на Одре.

— Как е? — изкрещя той. Тя кимна небрежно. — Можеш ли да намалиш звука? — Тя започна да търси с очи дистанционното управление. Вбесен, той загаси телевизора; тя му хвърли обиден поглед.

— Как мина с децата? — продължаваше да крещи, макар в апартамента да нямаше вече никакъв шум.

— Добре, мисля, че спят. — Тя се сви, малко уплашена.

Той се качи на първия етаж и бутна вратата на стаята на сина си. Никола му хвърли разсеян поглед, после потъна пак в партията „Tomb Raider“ 137 137 Похитител на гробове (англ.) — компютърна игра. — Б.пр. . Анжелик спеше със свити юмруци. Той слезе, малко успокоен.

— Изкъпахте ли я?

— Да… не, забравих.

Той отиде в кухнята и си наля чаша вода. Ръцете му трепереха. На плота забеляза един чук. Шамарите нямаше да са достатъчни за Жоана, най-добре би било да й размаже черепа с чук. Позабавлява се малко с тази идея; мислите му нахлуваха и се смесваха бързо в съзнанието му, доста неовладени. Във вестибюла забеляза с ужас, че държи чука в ръцете си. Сложи го на една малка масичка, потърси в портфейла си пари за таксито на детегледачката. Тя ги пое, измърморвайки нещо като благодарност. Трясна вратата зад гърба й с необуздан замах, шумът отекна в целия апартамент. Със сигурност нещо не беше наред в живота му. Барчето в хола беше празно — Одре не беше способна да се погрижи дори за това. Сещайки се за нея, той бе пронизан от тръпка на омраза, чиято сила го изненада. Намери в кухнята начената бутилка ром, и това ставаше. В стаята си набра последователно номерата на трите момичета, които бе открил в интернета — всеки път попадаше на телефонен секретар. Сигурно бяха излезли да се чукат за собствено удоволствие. Вярно, че бяха секси, симпатични, модерни, но все пак му струваха две хиляди франка на вечер, цялата работа започваше да става унизителна. Как можа да се докара дотам? Трябваше да излиза, да намери приятели, да не се посвещава чак толкова на работата си. Сети за клубовете „Афродита“, за първи път си даде сметка, че идеята можеше и да не мине толкова лесно пред началниците му, в момента във Франция съществуваха доста неблагоприятни настроения срещу сексуалния туризъм. Естествено, можеше да се опита да представи смекчен вариант пред Льоген, но Еспиталие нямаше да се подведе, в него усещаше опасна проницателност. Имаше ли избор в крайна сметка? Позицията им спрямо средната клиентела беше абсолютно безсмислена в сравнение с „Клуб Мед“ и той се наемаше да им го докаже. Ровейки в чекмеджетата си, намери плана на „Орор“, изработен преди десет години от основателите и изложен във всички хотели на групата. „Духът на «Орор» е изкуството да съчетаеш уменията, да използваш традициите и съвремието с точност, въображение и хуманност, за да постигнеш определена форма на превъзходство. Мъжете и жените в «Орор» притежават уникално културно наследство — знанието да приемат. Те познават ритуалите и обичаите, които превръщат живота в изкуство да живееш, както и най-простата услуга в изключителни мигове. Това е занаят, това е изкуство — това е техният талант. Да създадат най-доброто, за да го споделят, да се върнат чрез общуването към най-важното, да измислят пространства на удоволствието — ето какво превръща «Орор» в парфюма на Франция по света.“ Внезапно той осъзна, че тези бръщолевици, от които ти се повдига, можеха да важат идеално и за мрежа от добре организирани бардаци; изглежда, имаше коз за пред германските туроператори. Въпреки даденостите германците продължаваха упорито да смятат, че Франция е все още страната на галантността и умението да любиш . Ако някой голям германски туроператор се съгласеше да включи „Афродита“ в каталога си, щеше да спечели решаваща точка, никой в професията не беше успял засега да постигне това. Беше във връзка с „Некерман“ по продажбата на клубовете в Магреба, но също и с TUI, които бяха отхвърлили първите им предложения, защото бяха много добре внедрени в ниската гама туризъм; може би щяха да се заинтересуват от един по-целенасочен проект.