Мишел Уелбек - Платформата

— Добре, за Египет „приключение“… — заключи трезво Жан-Ив. Извини се, че прекъсва разказа ми, но трябвало да минем към Кения. — Труден случай. Доста съм склонен да я сложа при „приключенията“ — предложи той, след като прегледа фишовете си.

— Би било жалко… — въздъхна Валери, — много са добри жените в Кения.

— Откъде знаеш?

— Така де, не само в Кения, а по принцип изобщо в Африка.

— Добре, ама жени има навсякъде. Докато в Кения има носорози, зебри, антилопи гну, слонове и бизони. Предлагам да сложим Сенегал и Кот д’Ивоар под „Афродита“, а да оставим Кения в „Приключение“. Още повече че тя е бивша британска колония, това е лошо за еротичния й имидж; докато за приключение става.

— Много хубаво миришат ивоарките… — забелязах мечтателно аз.

— Какво искаш да кажеш?

— Миришат на секс.

— Аха… — той захапа машинално флумастъра си. — От това става реклама. „Бряг на слоновата кост, бряг на миризмите“, нещо от този род. С едно потно момиче, малко разрошено, с препаска. Трябва да си го отбележим.

— „И голи роби, цели с миризми пропити…“ Бодлер поне е обществено достояние.

— Няма да стане.

— Знам.

Останалите африкански страни ни създадоха по-малко проблеми. „Всъщност с африканците — отбеляза Жан-Ив — нямаме никога проблеми. Те и без пари дори се чукат, включително и дебелите. Трябва само да снабдим клубовете с презервативи и толкоз; по този въпрос те проявяват понякога вироглавство.“ Той подчерта два пъти в бележника си „ДА СЕ ПРЕДВИДЯТ ПРЕЗЕРВАТИВИ“.

Тенерифе ни забави още по-малко. Резултатите там бяха средна работа, но мястото според Жан-Ив било стратегическо за англосаксонския пазар. Можеше лесно да се изкомбинира един приемлив маршрут „приключение“ с изкачване на върха Тейде и екскурзия с глисер до Лансарате. Хотелиерската инфраструктура беше прилична, проверена.

Стигнахме до двата клуба, които трябваше да бъдат най-силните козове в цялата верига — Бока Чика в Санто Доминго, Гуардалавака в Куба.

— Можем да предвидим легла king size … — предложи Валери.

— Дадено — отговори веднага Жан-Ив.

— Жакузи за лично ползване в апартаментите… — подсказах аз.

— Не — отсече той. — Оставаме на ниво среден клиент.

Всичко протичаше естествено, без колебания и съмнения; оставаше да се говори с началниците на селищата, за да се определят тарифите на местната проституция.

Направихме кратка пауза, за да обядваме. В същия този момент на по-малко от километър двама младежи от квартала „Куртилиер“ размазваха черепа на една шейсетгодишна жена с бейзболни бухалки. За ордьовър си поръчах скумрия в сос от бяло вино.

— Предвидили ли сте нещо за Тайланд? — осведомих се аз.

— Да, строим хотел в Краби. Това е новото модно място — след Пхукет. Можем да ускорим строителството и да го завършим преди първи януари; няма да е лошо да му направим едно изискано откриване.

Посветихме следобеда на нововъведенията, които щяха да отличават клубовете „Афродита“. Основното беше, естествено, разрешение за достъп на мъжките и женските местни проститутки. Разбира се, не можеше и дума да става да се предвиди структура за почивка с деца, най-добре би било несъмнено да се забрани достъпът на деца под шестнайсет години. Валери подсказа остроумната идея да се посочи като основна тарифа в каталога цената на самостоятелните стаи и да се направи намаление от 10% за двойките, което всъщност преобръщаше общоприетия начин за реклама на продукта. Мисля, че аз бях този, който предложи да се въведе политика на gay friendly 135 135 Отсъствие на враждебност към хомосексуализма (англ.). — Б.пр. и да се разпространи слухът, че процентът на хомосексуалистите, посещаващи клубовете, е достигнал до 20 — този тип информация бе обикновено достатъчна да ги накара да се запишат, а що се отнася до създаването на секс атмосфера на дадено място, това те умееха да правят добре. Въпросът за основното мото на рекламната кампания ни забави повече. Жан-Ив беше намерил проста и ефикасна формула: „Ваканцията е, за да се кефиме“; но накрая аз събрах най-много гласове с „«Елдорадор — Афродита» — защото имаме право на удоволствие“. От намесата на НАТО в Косово понятието право започнало отново да се котира, обясни ми Жан-Ив с полушеговит тон; всъщност говореше сериозно, беше чел някаква статия по този въпрос в списание „Стратегии“. Всички кампании през последно време, които се основавали на темата за правата, били успешни — право на нововъведение, право на изключителност… Правото на удоволствие, заключи той тъжно, било нова тема. Бяхме се поуморили и на път за вкъщи той ни остави пред „2+2“. Беше събота вечер и имаше доста хора. Запознахме с една симпатична двойка чернокожи — тя беше медицинска сестра, а той джазов барабанист — работата му вървяла добре, редовно му излизали дискове. Работел много върху техниката си, всъщност почти непрекъснато. „За вас няма тайни…“ — казах малко глупаво аз, но съвсем неочаквано той се съгласи, бях се докоснал, без сам да знам, до една дълбока истина. „Тайната е, че няма тайни“ — ми каза той убедено. Бяхме си изпили чашите, отправихме се към стаите. Той предложи на Валери двойна пенетрация. Тя се съгласи, при условие че аз прониквам отзад — с нея трябваше да се действа много нежно, аз имах повече опит. Жером се съгласи и се изтегна на леглото. Никол започна да му го вдига с онаниране, след което му нахлузи един презерватив. Аз повдигнах до кръста полата на Валери, не носеше нищо отдолу. Тя се наниза от раз върху члена на Жером и легна върху него. Аз разтворих дупето й, леко го овлажних и започнах да прониквам с леки внимателни тласъци. В момента, когато членът бе изцяло вътре, усетих ректалните й мускули да се свиват. Замръзнах, вдишах дълбоко — за малко да се изпразня. След няколко секунди проникнах още по-надълбоко. Когато бях влязъл наполовина, тя започна да се движи напред-назад, търкайки срамната си кост в слабините на Жером. Нямаше повече какво да правя, тя започна да надава дълго, променящо височините си стенание, задникът й се разтвори, проникнах докрай в нея, беше като пързаляне по склон, тя се изпразни необичайно бързо. След което замря задъхана, щастлива. Не било непременно нещо по-силно, обясни ми тя малко по-късно, но когато всичко минавало добре, идвал момент, в който двете усещания се сливали и настъпвало нещо много нежно и неудържимо, като всепоглъщаща топлина.