Мишел Фейбър: Аленото цвете и бялото

През седемдесетте години на деветнайсети век съм бил прекалено млад, за да помня всичко в подробности, така че разказът ми сигурно е пълен с неточности. Всъщност „Аленото цвете и бялото“ би се основавал на пълни измислици, ако не бяха многото хора, които ми помогнаха в проучванията. Благодаря им, задето споделиха с мен спомените си и поемам отговорността за пропуските и неточностите, които може да са останали в текста. Някои от тях, като промяната в датата на железопътната катастрофа в Абътс Риптън, както и безсрамната злоупотреба с парижката вариететна звезда Льо Петоман (Жозеф Пюжол), са напълно умишлени; други може да се дължат на незнанието, от което споменатите по-долу учени хора не са съумели да ме спасят:

Крис Бегс, Клеър Бейнбридж, Пол Барлоу, Френсиз Барнард, Лусинда Бекер, Синтия Берман, Джема Бентли, Алекс Бърнсън, Марджъри Блой, Нанси Буут, Никола Боун, Трев Брутън, Артър Бърнс, Джейми Бинг, Роузмари Кембъл, Роджър Клайн, Кен Колинс, Бети Кортъс, Айлийн М. Къран, Фредерик Дени, Патриция ди Бело, Джонатан Доур, Гейл Едуардс, К. Елдрън, Маргарет Финеган, Холи Форсайт, Джуди Гийтър, Грейсън Джерърд, Шелдън Голдфарб, Керин Голдсуърти, Валъри Горман, Джил Грей, Леели Хол, Бет Харис, Кей Хийт, Сара Дж. Хайд, Тони Джонсън-Уудс, Елен Джордан, Ивета Юсова, Кейти Карик, Джилиан Кемп, Андрю Кинг, Айво Клейвър, Патрик Лийри, Джанет Лунгард, Маргот Луис, Майкъл Мартин, Крие Ан Матео, Лиз Макгозланд, Хю Макдугъл, Кирстен Маклауд, Дебора Макмилиън, Тери Л. Майърс, Сали Мичъл, Елен Мууди, Барбара Мортимър, Джес Невинс, Роузмари Оукшот, Джуди Оберхаузен, Джийн Питърсън, Шот Прийс, Анджела Ричардсън, Синтия Роджърсън, Марио Рупс, Хърб Шлосбърг, Барбара Шулц, Малкълм Шифрин, Хелън Симпсън, Карсшайн Смит, Ребека Щайниц, Матю Суит, Рут Саймс, Карол Л. Томас, Джордж Х. Томсън, Мария Торес, Одри Верден, Трина Уолъс, Робърт Уорд, Стивън Уайлдман, Питър Уилкинс, Пери Уилет, Крис Уилис, Майкъл Улф и Карен Уулвън.

Задължен съм на Патрик Лийри за създаването на чудесния дискусионен форум „Виктория“, и на Кати Едгар, задето ме насочи към него.

Съзнавайки необходимостта да съхраня книгата тъничка и спретната, се отказах да цитирам всички източници, които съм ползвал, но държа специално да спомена „Викторианската кухня“ на Дженифър Дейвис. Благодаря на всички, които са писали за тази епоха, и особено много на хората, които са я увековечили в картини и фотографии.

Неколцина смелчаци прочетоха доброволно ръкописа. Основателните съвети на Кенет Фийлдън ме спасиха още в началото от задънени улички и отклонения и ми показаха вярната посока. Мери Елен Каплър чете текста на седмични постъпления, и вложи в него много повече труд, отколкото бих имал право да очаквам. Тя разполага с рядко съчетание от познания и прозрения, които не само ми бяха от полза, но и ме вдъхновяваха.

Благодаря също и на моята редакторка Джуди Моър, която работеше по ръкописа с внимание, вътрешно убеждение и добронамереност, също както и по ръкописите на предишните ми книги.

Но най-много благодарности дължа на жена си Ева — заради проницателните критики към всеки от радикално променените варианти на книгата през годините. Високите й очаквания и способността й да обясни идеята си за потенциала на тази книга я обогатиха безкрайно много.

Мишел Фейбър

април, 2002 г.

Бъдете предпазливи. Бъдете нащрек — ще имате нужда от бдителност. Този град, в който ви въвеждам, е огромен и трудноразбираем, пък и надали сте идвали тук по-рано. Може би си въобразявате, че го познавате добре, защото сте чели други разкази за него — но онези писачи са ви ласкали, посрещали са ви дружелюбно, като приятел, държали са се с вас така, като че ли сте се озовали там, където ви е мястото. Истината е друга — вие сте странник, идвате от съвсем различно място — и време.