Братя Грим - Бялото цвете

Имало едно време един търговец, който имал три дъщери. Веднъж той им рекъл:

— Мили мои деца, утре заминавам на дълъг път. Кажете какво да ви донеса, като се върна?

Най-голямата дъщеря казала:

— Искам да ми донесеш бисерна огърлица.

По-малката рекла:

— А на мен донеси златна гривна.

— А ти, дъще, какво искаш? — попитал бащата най-малката.

Тя прегърнала баща си и казала:

— Искам да се върнеш жив и здрав. А като минеш през някоя гора, откъсни ми едно бяло цвете.

Тръгнал търговецът на път. Обикалял дълго и спечелил много пари. Купил огърлица на най-голямата си дъщеря и златна гривна на по-малката. Когато се връщал, минал през една гъста гора. Сред гората съзрял великолепен дворец. До двореца се издигало голямо дърво, а под него растяла момина сълза. Щом видял белите цветове, той се зарадвал и си казал: „Ето бяло цвете за най-малката ми дъщеря“.

Посегнал да го откъсне, ала изведнъж от гората изскочил лъв и ревнал страховито. Търговецът се разтреперил от страх. Тогава лъвът се изправил на задните си крака и заговорил с човешки глас:

— Защо откъсна моето цвете? Сега ще те разкъсам!

— Моля те, недей! — извикал търговецът. — Не знаех, че цветето е твое. Исках да го откъсна за моята най-малка дъщеря.

— Нищо не може да те спаси. Ще те разкъсам!

— Моля ти се, пожали ме! Какво ще правят моите дъщери без мен? Ще ти дам пари колкото поискаш, само не ме погубвай!

— Не искам пари — отговорил лъвът. — Само едно нещо може да те спаси. Ако ми обещаеш, че когато се прибереш у дома, ще ми дадеш онова, което те срещне най-напред, ще ти подаря живота и ще ти позволя да откъснеш бялото цвете за твоята дъщеря.

Замислил се търговецът. Ами ако го срещне някоя от дъщерите му? Как ще я даде на този свиреп лъв?

— Казвай, нямам време да чакам — изревал лъвът. — Обещай ми или ще те разкъсам!

Търговецът нямало какво да стори и обещал. Взел бялото цвете и тръгнал към дома.

Още не бил стигнал къщата, когато насреща му изтичала най-малката дъщеря, прегърнала го и казала:

— Добре дошъл, татко! Донесъл си ми бяло цвете, любимото ми бяло цвете!

И тогава търговецът заплакал.

— Защо плачеш, татко? — попитала дъщеря му.

— Как да не плача, дъще! Скъпо ми струва това цвете. Заради него обещах на един свиреп лъв да му дам онова, което ме срещне най-напред, когато се прибера у дома. Иначе щеше да ме разкъса. О, дъще, защо излезе да ме посрещнеш?

— Не плачи, татко — утешила го най-малката дъщеря. — Щом си обещал, ще отида при лъва. Ще се върна жива и здрава.

На другата сутрин тя се сбогувала с баща си и сестрите си, взела бялото цвете и тръгнала на път. Дълго вървяла и накрая стигнала гората. Когато навлязла в нея, видяла красивия дворец. В този миг срещу нея излязъл лъвът. Посрещнал я кротко и ласкаво й заговорил:

— Ела, красива девойко — казал той. — Ще те заведа в моя дворец. Няма да ти сторя нищо лошо. Аз съм принц, но зла магьосница ме превърна в лъв. Само през нощта ставам отново човек. Тя омагьоса и моите слуги и придворни. През деня те са лъвове, а през нощта — хора. Влез в двореца и почакай там до вечерта.

Девойката влязла в двореца и вечерта принцът отишъл при нея. Той бил толкова красив, че тя веднага го обикнала. Принцът седнал до нея и я попитал:

— Искаш ли да станеш моя жена? Съгласна ли си да живееш в тази омагьосана гора и да бъдеш моя радост и утеха?

— Съгласна съм — отговорила девойката.

Още същата вечер те се оженили и заживели щастливо.

Един ден лъвът отишъл при своята съпруга и рекъл:

— Узнах от пътници в гората, че утре се жени най-голямата ти сестра. Ако искаш, отиди на сватбата. Моите лъвове ще те придружат.

Принцесата се зарадвала и се приготвила за път. Лъвовете я придружили до бащиния й дом. Когато я видели, баща й и сестрите й изтичали да я посрещнат и радостно извикали:

— Ти си жива! Кажи, как успя да се спасиш?

— Омъжих се за лъва — отговорила принцесата.

— Какво говориш?

— Той е омагьосан принц; през деня е лъв, а през нощта отново се превръща в човек.

И най-малката сестра разказала колко добър е принцът и колко щастливо живеят заедно.

След празненството лъвовете дошли и отвели принцесата в гората.

Скоро след това била сватбата на по-малката сестра. Отново поканили принцесата. Тогава тя казала на лъва:

— Този път няма да отида сама. Ще дойдеш и ти на сватбата.

— Не трябва да идвам с теб — отговорил лъвът. — Много е опасно. Ако ме докосне само един лъч от запалена свещ, ще се превърна на гълъб. Седем години ще летя с гълъбите и ще бъдем далеч един от друг.