Мишел Уелбек - Подчинение

Глъчката го върна отново в Сен Сюлпис,хорът си тръгваше, църквата затваряше.

Трябваше да се опитам да се помоля, каза си той, щеше да е по-добре, omкoлкomo, седнал на стола, да се рея напразно в облаците – но да се моля? Нямам желание з а това, обсебен съм от католицизма, опиянявам се от атмосферата му на тамян и восък скитам се около него, трогнат до сълзи от молитвите му, изсмукан до мозъка на костите от псалтите и песнопенията ту. Истински съм отвратен от живота си, уморен съм от самия себе си, но това далеч не е още причина да променя съществуването си!

И после... и после... разчувстван в параклисите, ставам отново безучастен и студен, щом изляза от тях. Всъщност, каза си той, ставайки и тръгвайки след неколцината, които се отправяха, подгонени от клисаря, към една врата в дъното, всъщност сърцето ти е закоравяло и изпепелено от разгул, за нищо не стават.

През всичките години на моята тъжна младост Юисманс си остана за мен другар, верен приятел; никога не изпитах съмнение, никога не се изкуших да го изоставя, нито да се ориентирам към друга тема; после, през един юнски следобед на 2007 година, след като дълго бях чакал, след като се бях размотавал още толкова и дори повече, отколкото беше допустимо, защитих пред изпитната комисия на университета "Париж IV – Сорбона" докторската си дисертация "Жорис-Карл Юисманс, или излизането от тунела". Още на другата сутрин (а може би и още същата вечер, не мога да твърдя със сигурност, вечерта след защитата ми беше самотна и силно алкохолна) разбрах, че една част от живота ми е приключила и че тя е била вероятно най-хубавата.

В нашите все още западни и социалдемократични общества това се отнася за всички, които завършват образованието си, но повечето от тях не го осъзнават, или поне не веднага, защото са хипнотизирани от желанието си за пари или, при по-примитивните, може би за консумация, развили са най-свирепо пристрастие към определени продукти (тези са малцинство, повечето са по-разумни и по-улегнали и попадат постепенно чисто и просто под обаянието на парите, този "неуморим Протей"), защото са хипнотизирани с още по-голяма сила от желанието да се докажат, да си завоюват завидно място в обществото, в един свят, който си представят като конкурентен и се надяват, че е такъв, и примират от обожание пред вечно менящите се идоли: спортисти, създатели на нова мода или на интернет портали, актьори или манекени.

Поради най-разнообразни психологически причини, които нямам нито вещината, нито желанието да анализирам, аз бях доста далеч от тази схема. На 1 април 1866-а, тогава на осемнайсет години, Жорис-Карл Юисманс започва кариерата си като чиновник от шести разряд в Министерството на вътрешните работи и изповеданията. През 1874-та публикува "за сметка на автора" първия си сборник със стихове в проза "Купа за подправки", която не става обект на литературни рецензии, с изключение на една статия, изключително доброжелателна, от Теодор дьо Бранвил. Вижда се, че в началото на съществуването му няма нищо сензационно.

Канцеларският му живот тече и изобщо – животът му. На 3 септември 1893 година го награждават с Ордена на Почетния легион за заслуги в държавната администрация. През 1898 година се пенсионира, след като е прослужил – имайки предвид и неплатените поради лични причини отпуски – трийсетте регламентирани години осигурителен стаж. Междувременно е намерил начини да напише разни книги, които ме бяха накарали, на повече от един век разстояние, да го считам за приятел. Много неща, може би прекалено много неща са писани за литературата (в качеството си на университетски преподавател, специализиран в областта, смятам, че имам право да говоря за това повече от когото и да било другиго). Спецификата на литературата, висше изкуство в един Запад, който свършва пред очите ни, не е много трудна за определяне. Музиката, подобно на литературата, може да предизвика обрат, емоционално сътресение, абсолютна скръб или екстаз; живописта, подобно на литературата, може да породи удивление, нов поглед към света. Но единствено и само литературата може да ви даде това усещане за връзка с друг човешки дух, с целостта на този дух, с неговите слабости и висоти, с границите му, с дребнавостите му, с фикс идеите му, с вярванията му; с всичко онова, което го вълнува, интересува, възбужда или отвращава.