Мишел Уелбек - Подчинение

Откакто ме избраха за професор, намаленият брой часове ми бе позволил да събера всичките си университетски задължения в сряда. Започвах от осем до десет с лекция по литература на XIX век, която изнасях пред студентите от втори курс – по същото време Стийв изнасяше, в съседна аула, подобна лекция на студентите от първи курс. От единайсет до тринайсет часа четях лекции на втори магистърски курс за декадентите и символистите. После, между петнайсет и осемнайсет часа, водех семинар, на който отговарях на въпросите на докторантите.

Обичах да взимам метрото малко след седем часа, да си въобразявам, че принадлежа на "Франция, която става рано", тази на работниците и на занаятчиите, но вероятно съм бил единственият подобен случай, защото четях лекциите 6 осем часа пред почти празна зала, с изключение на една компактна група китайки, смразяващо сериозни, които говореха малко помежду си и никога с някого друг. Щом пристигнеха, те включваха смартфоните си, за да запишат цялата ми лекция, което не им пречеше да си водят бележки в големи тетрадки със спирала 21 х 29.7. Никога не ме прекъсваха, не задаваха никакви въпроси и двата часа минаваха, без да оставят у мен впечатлението, че действително са започнали. На излизане от лекцията си срещах Стийв, при когото посещението беше същото – с тази разлика, че в неговия случай китайките бяха заменени със забрадени студентки от Магреба, но не по-малко сериозни, не по-малко непроницаеми. Предлагаше ми почти винаги да пийнем по чаша – обикновено ментов чай в Голямата джамия на Париж, не харесвах много Стийв и все пак тръгвах с него. Беше благодарен, струва ми се, че се съгласявах, защото общо взето не беше особено уважаван от колегите си, и наистина човек можеше да се запита как е стигнал до доцент, след като нямаше никакви публикации, в нито едно важно списание, нито в някое второстепенно, и беше автор на една мъглява дисертация за Рембо, шарлатанска тема парекселанс, както ми обясни Мари-Франсоаз Таньор, друга моя колежка, самата тя със специалност Балзак и призната в тази област, хиляди дисертации са написани за Рембо, във всичките университети на Франция, на франкофонските страни и дори извън тях, Рембо е вероятно най-предъвкваната тема на дисертация в света, с изключение може би на Флобер, тъй че е достатъчно да потърсиш една-две стари дисертации, защитени в провинциални университети, и да ги попромениш малко, никой няма материалната възможност да провери, никой няма начин, пък дори и желание, да се потопи в стотиците хиляди страници, неуморно разтягани според опорните moчкu от студенти, лишени от индивидуалност. Университетската кариера на Стийв, която беше повече от достойна, се дължеше единствено, според Мари-Франсоаз , на това, че хрупа котенцето на мама Делуз. Възможно беше, макар и изненадващо. С квадратните си рамене, сивите си къси и остри като четка коси, и с безмилостния си курс no gender studies [4] Социални изследвания на пола (англ.). – Б пр. , Шантал Делуз, ректорка на университета "Париж III – Сорбона", ми приличаше на бетонирана стопроцентова лесбийка, но може и да се лъжех, впрочем тя вероятно изпитваше озлобление спрямо мъжете, което намираше израз във фантазми, в които играе доминиращата роля, може би това, че принуждава послушния Стийв, с хубавичкото му и безобидно лице, с дългите му до раменете коси, фини и къдрави, да коленичи между яките ѝ бедра, я докарваше до възторзи от нов тип. Вярно или не, на мен ми беше трудно да не мисля за това в тази утрин, в градината на салона за чай на Голямата джамия на Париж, докато го гледах как суче отвратителното си наргиле с аромат на ябълка.

Приказките му бяха, както обикновено, за назначенията и израстване в кариерата в университетската йерархия, не мисля, че някога е подхващал по собствено желание друга тема. Предмет на разговора тази сутрин беше изборът за доцент на един двайсет и пет годишен тип, автор на дисертация за Леон Блоа [5] Френски писател и есеист )1846-1917) – Б. пр. , която според него имаше връзка с "Движението за идентичност" [6] Политическо движение, създадено през 2003 г., определяно като крайно дясно. – Б. пр. . Запалих цигара, за да спечеля време, като се питах какво му пука от тая работа. Дори за миг ми мина през ум, че у него се е събудил човекът с леви убеждения, после се вразумих: у Стийв човекът с леви убеждения беше дълбоко заспал и никое събитие, по-малко важно от политически завой в управлението на френските университети, не беше в състояние да го пробуди от съня му. Това е може би знак, продължаваше той, още повече че Амар Резки, известен с трудовете си за антисемитските автори в началото на XX век, току-що бе избран за професор. Впрочем, настояваше той, конференцията на ректорите се е свързала неотдавна с една акция на бойкот на обмена с израелските научни сътрудници, подета първоначално от една група английски университети.