Мишел Уелбек - Подчинение

Моят собствен сексуален живот през първите години, последвали избора ми за доцент в университета "Париж III – Сорбона", не се радваше на особено развитие. Продължавах, година след година, да спя със студентки от факултета – и фактът, че положението ми спрямо тях беше на преподавател, не променяше почти нищо. Разликата във възрастта между студентките и мен беше тъй и тъй в началото малка, едва по-късно в отношенията ни се появи признак за някакво нарушение, свързано по-скоро със статута ми в университета, отколкото с реалното или дори видимото ми остаряване. Общо взето възползвах се изцяло от онова основно неравенство, което предполага, че остаряването при мъжа променя много бавно еротичния му потенциал, докато при жената рухването става смайващо внезапно, за няколко години, понякога за няколко месеца. Единствената истинска разлика в сравнение със студентските ми години беше, че сега в общи линии аз бях този, който слагаше край на една връзка в началото на учебната година. Не го правех от донжуанщина, нито пък от желание за някакво разюздано блудство. Противоположно на колегата ми Стийв, натоварен заедно с мен с преподаването на литературата на XIX век на първи и втори курс, аз не се впусках алчно, още от първия ден на започването на учебната година, в наблюдение на "новата доставка" от студентки първи курс (със своите суитшърти, маратонки "Конвърс" и леко калифорнийския си вид той ми напомняше всеки път за Тиери Лермит от филма "Загорелите" [2] Френски филм (1978) на режисъора Патрис Льоконт, който пародира ваканционните клубове от типа на "Клуб Медитерат". – Б. пр. , когато излиза от бунгалото си, за да присъства на посрещането на новопристигналите за една седмица във ваканционния клуб летовнички). И ако прекъсвах връзките си с тези момичета, то бе под въздействието на някакво обезсърчение, на една умора: не се чувствах повече в състояние да поддържам любовна връзка и исках да избегна разочарованието, огорчението. Променях решението си в течение на учебната година, под влияние на външни фактори, доста анекдотични – най-често къса пола.

После и това престана. Бях се сбогувал с Мириам в края на септември, бяхме вече в средата на април, учебната година бе към края си и аз все още не я бях заменил. Хабилитираха ме за професор, академичната ми кариера бе стигнала в известен смисъл до своя връх, но не мислех, че между тези две неща има някаква връзка. Всъщност малко след раздялата ми с Мириам срещнах Орели, после Сандра и в това имаше някаква смущаваща взаимозависимост, неприятна, тягостна. Сигурно защото разбрах, разсъждавайки с течение на времето: ние бяхме много по-близки, отколкото ми се струваше, моите бивши и аз; епизодичните сексуални връзки, които не се вписваха в перспективата на трайната семейна двойка, ни бяха вдъхнали в крайна сметка едно и също чувство на отчаяние. Аз не можех за разлика от тях да споделя това с никого, защото разговорите за интимния живот не са част от темите, считани за допустими в обществото на мъжете: те ще ви говорят за политика, за литература, за финансови пазари или за спорт в зависимост от характера си; за любовния си живот ще мълчат; и така – до последен дъх.

Дали, остарявайки, не ставах жертва на нещо като андропауза? Това би могло да се допусне и аз реших, за да си изясня нещата, да прекарвам вечерите си в Youporn, сайт, който беше станал с времето един от най-авторитетните. Резултатът беше от самото начало изключително успокоителен. Youporn отговаряше на фантазиите на нормалните мъже, разпределени поравно из цялата планета, и аз бях, това се потвърди още в първите минути, абсолютно нормален мъж, което всъщност не се разбираше от само себе си. Бях посветил по-голямата част от живота си на изучаването на един автор, често считан упадъчен, чиято сексуалност не беше поради тази причина особено ясна. Така че излязох напълно успокоен от това изпитание. Видеата, понякога великолепни (снимани от един екип в Лос Анджелис, имаше истински екип, осветител, сценични техници и оператори), се правеха въз основа на няколко сценария, еднакви и приятни. В един от най-разпространените мъж (млад? стар? и двата варианта съществуваха) оставяше по най-глупав начин пениса си да спи в гащетата или шортите си. Две млади жени, от различни раси, забелязваха това безобразие и незабавно се заемаха, без миг почивка, да освободят органа от временното му убежище. Обсипваха го с най-подлудяващите закачки; всичко това извършвано в дух на приятелство и женско съучастие. Пенисът преминаваше от една уста в друга, езиците се кръстосваха, както се кръстосват полетите на лястовички, леко тревожни, в мрачното небе на Юга на Сен е Марн [3] Департамент във Франция, в региона Ил дьо Франс. - Б. пр . , когато се гласят да напуснат Европа за зимното си поклонение. Мъжът, смирен пред това успение, произнасяше няколко твърде слаби думи; ужасяващо слаби при французите ("О, по дяволите!", "О, по дяволите, свършвам!", горе-долу това можете да чуете от един народ цареубиец), при американците те бяха по-хубави и по-силни (Oh, my God! , Oh, Jesus Christ!), взискателни свидетели, при които те се явяваха като заповед да не се пренебрегват Божиите дарове (минетите, печеното пиле), но както и да е, аз също се надървях пред екрана от 27 инча на своя iMAC, следователно всичко беше наред.