Мишел Уелбек - Платформата

Случаят с арабските страни се уреди много бързо. Като се има предвид неразумната им религия, всякакви сексуални дейности изглеждаха изключени. Следователно туристите, които избираха тези страни, трябваше да се задоволят със съмнителните удоволствия от приключенията. Жан-Ив бе решил тъй и тъй да продаде Агадир, Монастир и Джерба, които имаха прекалено голям дефицит. Оставаха две места, които можеха спокойно да попаднат в рубриката „Приключение“. В Маракеш туристите щели да пояздят малко камили. А в Шарм ел-Шейк можели да наблюдават червените риби или да правят екскурзии до Синай, до мястото на пламтящата къпина, там, където на Мойсей „му гръмнали бушоните“ според образното изказване на един египтянин, с когото се бях запознал преди три години на една екскурзия с фелука 131 131 Малък тесен средиземноморски плавателен съд, който се придвижва с платна или с гребла. — Б.пр. в Долината на царете. „Безспорно — подчерта с възклицание той, — купчината от камънаци тук прави впечатление!… Но да заключиш от това, че Бог е един-единствен !…“ Този интелигентен и често забавен човек ме беше харесал, вероятно защото бях единственият французин от групата и защото поради неведоми културни или сантиментални причини изпитваше отколешна страст, всъщност станала чисто теоретическа, към Франция. Заговаряйки ме, той буквално осмисли ваканцията ми. На около петдесетина години, винаги изрядно облечен, много мургав, той имаше малки мустаци. Биохимик по образование, емигрирал в Англия веднага след следването си, той беше постигнал там блестящи успехи в областта на генното инженерство. На посещение в родната си страна, към която, както твърдеше, обичта му бе останала непокътната, той не намираше достатъчно силни думи, за да заклейми исляма. Най-вече се опитваше да ме убеди, че египтяните не са араби. „Само като си помисля, че тази страна е изобретила всичко!… — възклицаваше той, сочейки към долината на Нил. — Архитектурата, астрономията, математиката, селското стопанство, медицината (малко преувеличаваше, но нали беше ориенталец, а и трябваше бързо да ме убеди)… И след появата на исляма — нищо. Абсолютна интелектуална пустош, тотална бездна. Превърнахме се в страна от въшлясали просяци. Просяци, пълни с въшки, това сме ние. Измет, измет!… (Той прогони с яден замах няколко хлапета, дошли да просят стотинки.) Трябва да помните, cher monsieur 132 132 Скъпи господине (фр). — Б.пр. (говореше свободно пет чужди езика — френски, немски, английски, испански и руски), че ислямът се е родил насред пустинята, сред скорпиони, камили и диви зверове от най-различен вид. Знаете ли как наричам аз мюсюлманите? Сахарска гмеж. Това е единственото наименование, което заслужават. Нима можете да си представите ислямът да се роди в едно толкова великолепно място? (Той посочи отново долината на Нил, с истинско вълнение.) Не, monsieur . Ислямът можеше да се роди само в тъпата пустиня, сред мръсните бедуини, които са нямали друга работа — с извинение — освен да ебат камилите си. Колкото повече една религия се приближава до монотеизма — помислете само, cher monsieur , — толкова по-безчовечна и жестока е тя; а от всички религии ислямът е тази, която налага възможно най-радикалния монотеизъм. Той е белязан от самото си зараждане от поредица непрекъснати завоевателни войни и кланета; докато той съществува, на света няма да има никога разбирателство. Както и никога на ислямска земя няма да има място за ума и таланта; и ако съществуват все пак математици, поети, арабски учени, то е само защото са изгубили вярата си. Четейки самия Коран, на човек не може да не му направи впечатление досадният тавтологичен дух на това произведение: «Няма друг Бог освен самия Бог» и т.н. Съгласете се, че така не се стига далеч. Това съвсем не е опит за абстракция, както понякога считат, — преминаването към монотеизма е само порив към оскотяването. Забележете, че католицизмът, една проницателна религия, която уважавам, защото е знаела какво приляга на човешката природа, се е отделил бързо от монотеизма, наложен му от първоначалната доктрина. Чрез догмата за Троицата, боготворенето на Дева Мария и на светците, признаването на ролята на силите на ада, възхитителното изобретение на ангелите, той постепенно възстановява истинския политеизъм; и само при това условие е успял да покрие земята с безброй чудеса на изкуството. Един-единствен Бог! Какъв абсурд! Какъв безчовечен и смъртоносен абсурд!… Един каменен бог, cher monsieur , един кървав и завистлив бог, който не биваше никога да преминава границите на Синай. Като се замисли човек, колко по-дълбока, човечна и мъдра е била нашата египетска религия… А жените ни! Колко красиви са били жените ни! Спомнете си за Клеопатра, която е покорила великия Цезар. Погледнете какво е останало днес от всичко това (той махна напосоки към две жени с фереджета, които се придвижваха с мъка, носейки два вързопа стока)… Буци. Огромни, безформени буци лой, които се прикриват под тези парцали. След като се омъжат, не мислят за нищо друго освен за ядене. Плюскат, плюскат, плюскат!… (Лицето му се изкриви в изразителна гримаса, напомняща на Луи дьо Фюнес.) Не, повярвайте ми, cher monsieur , пустинята ражда само изместени и кретени. Посочете ми някого във вашата благородна западна култура, — на която междувпрочем аз се възхищавам, която уважавам, — когото да е привличала пустинята? Само педерасти, авантюристи и мръсници. Като онзи смешен полковник Лорънс 133 133 Томас Едуард Лорънс, наричан Лорънс Арабски (1888-1935) — английски офицер, автор на книгата спомени „Седемте стълба на мъдростта“. — Б.пр. , хомосексуалист, декадент, мелодраматичен позьор. Като вашия отвратителен Анри дьо Монфрейд 134 134 Анри дьо Монфрейд (1879-1974) — френски авантюрист, автор на приключенски романи. — Б.пр. , готов на всякакви компромиси, безскрупулен трафикант. Нищо голямо, нито благородно, нищо щедро, нито здраво, нищо, което да може да тласне човечеството към прогрес или да му помогне да превъзмогне себе си.“