Мишел Уелбек - Платформата

Другите участници в екскурзията се надигнаха и тръгнаха към масите. Търсех отчаяно нещо оптимистично, нещо, с което да вдъхна вяра на стария човек, някакво общо послание на надеждата; но уви, такова нещо нямаше. Както той горчиво предчувстваше, Куба щеше скоро да стане отново капиталистическа и от революционните надежди, които бе хранил, нямаше да остане нищо — само чувството за провал, безполезност и срам. Неговият пример нямаше да бъде нито уважаван, нито следван, за бъдещите поколения той щеше да бъде дори повод за отвращение. Беше се борил, после беше работил цял живот, абсолютно напразно.

Пих доста по време на цялата вечеря; накрая съвсем се натрясках; Валери ме гледаше с известно безпокойство. Танцьорките на салса се подготвяха за представлението, бяха облечени в плисирани поли и разноцветни, прилепнали към телата горнища. Настанихме се на терасата. Знаех горе-долу какво искам да кажа на Жан-Ив; дали моментът обаче беше подходящ? Усещах го малко объркан, но спокоен. Поръчах последен коктейл и запалих цигара, преди да се обърна към него.

— Наистина ли искаш да намериш нова формула, за да спасиш своите хотел-клубове?

— Естествено, нали затова съм тук.

— Предложи клуб, където хората могат да се чукат. Именно това им липсва най-много. Ако не изкарат поне една авантюра по време на почивката си, те се връщат недоволни. Не смеят да си го признаят, може би дори не си дават сметка за това, но следващия път сменят фирмата.

— Но те могат да се чукат, всичко е измислено така, че дори да ги насърчава, това е принципът на клубовете; защо не го правят, не знам.

Отхвърлих възражението му с едно махване с ръка:

— И аз не знам, но не там е работата; няма никакъв смисъл да търсиш причините за явлението, ако този израз има изобщо някакъв смисъл. Сигурно има нещо, което вече пречи на западняците да спят един с друг; може би е свързано с нарцисизма, с чувството за индивидуалност, с култа към доброто изпълнение, няма значение, факт е обаче, че като станат на двайсет и пет — трийсет години, хората започват да срещат трудности при осъществяването на нови сексуални срещи; а продължават да изпитват нужда от това, това е нужда, която изчезва много бавно. И прекарват трийсет години от живота си, почти цялата си зряла възраст, в състояние на непрестанна незадоволеност.

По средата на алкохолното опиянение, точно преди оскотяването, човек преминава понякога през моменти на крайно просветление. Сексуалният упадък на Запада беше несъмнено социологично, масово явление, което би било напразно да се опитваме да обясним с един или друг индивидуален психологически фактор; един поглед върху Жан-Ив беше достатъчен, за да си даде човек сметка, че той беше идеално доказателство за тезата ми, чак стряскащо идеално. Не само че не чукаше вече, но вече нямаше и истинско желание, дори по-лошо — чувстваше как тази загуба на живот се сраства с плътта му, самият той започваше да надушва миризмата на смъртта.

— И все пак… — възрази той след дълго колебание, — чувал съм, че клубовете за групов секс имат известен успех.

— Не, напротив, те се котират все по-малко. Откриват се много нови заведения, но ги закриват почти веднага, защото нямат клиенти. Всъщност в Париж има само две заведения, които се задържаха, „Крис и Маню“ и „2 + 2“, а и те се пълнят само в събота вечер — за населено място с десет милиона жители това е твърде малко, да не говорим колко малко е то в сравнение с началото на 90-те години. Клубовете за групов секс са симпатична формула, но все по-малко модна, защото хората нямат вече никакво желание да разменят каквото и да е било, те не отговарят на съвременния манталитет. Според мен размяната на партньори има точно толкова шансове да оцелее днес, колкото автостопът през 70-те години. Единственото, което отговаря действително на някакви нужди в момента, е СМ…

В този момент Валери ми хвърли изплашен поглед, дори ме ритна по прасеца. Погледнах я изненадано, бяха ми нужни няколко секунди, за да разбера — не, естествено, че нямаше да спомена Одре; махнах й успокоително с ръка. Жан-Ив не беше забелязал паузата.

— И така — продължих аз, — от една страна, имаш няколко стотици милиона западняци, които разполагат с всичко, което пожелаят, само дето не намират сексуално удовлетворение — а търсят, търсят непрестанно, но не намират нищо и са нещастни до мозъка на костите си. От друга страна, няколко милиарда нямат нищо, изпукват от глад, умират млади, живеят при нездравословни условия, нямат повече какво да продават освен телата си, чиято сексуалност е непокътната. Просто е, наистина е просто за разбиране — налице са идеални условия за размяна. В това има толкова пари, че човек дори не може да си ги представи — повече, отколкото в информатиката, повече, отколкото в биотехнологиите, повече, отколкото в медийните индустрии; няма нито един икономически сектор, който може да се сравни с това.