Мишел Гримо - Народът на моретата

Здесь есть возможность читать онлайн «Мишел Гримо - Народът на моретата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Народът на моретата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Народът на моретата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Романът на френския писател-фантаст Мишел Гримо „Народът на моретата“ е опит за прозрение много векове напред, когато атомната заплаха ще бъде едновременно спомен и начало на един бъдещ свят, свят на земя-пустиня и на градове-куполи… Това бъдещо общество ще бъде обитавано не само от роботи, а и от хора. Но ще живеят истински, ако бъдат свободни и достойни. Според М.Гримо пост-атомната цивилизация с всичките си приказни предимства на техниката и науката транспозира, уви, старите класови противоречия. Дори още повече дехуманизира човека: ненапразно обитателите на чудовищните градове под куполи носят номера; имена имат само дивите скитници, предпочели неимоверните трудности на оцеляването пред удобствата на „суперцивилизацията“.
На безименните ще се противопоставят скитниците, на патрициите-технократи — простосмъртните, било то учени и изследователи или обикновено труженици. Ще започнат борбата в глъбините на Ветовния океан, към който човекът ще обърне взор, след като всички останали ресурси на Земята бъдат изчерпани или по-точно безжалостно унищожени. Под спокойните сини води в гигантския подводен град-завод ще започне дълга, упорита, нестихваща битка между подтисници и подтиснати в името на изконната свобода и социална справедливост. Рано или късно градът-държава „Обновление“ ще обнови Земята.
Такава е в общи линии авторовата теза, развита в произведението. Тя има достойнството, че е превъзмогнала така разпространената в западната научнофантастична литература апокалиптично виждане на технократическата цивилизация, без същевременно да премълчава нито едно от произтичащите от нея тревожни последици за човека като обществено поведение и индивидуална психика. Посланието на автора е недвусмислено: бъдещето на човечеството ще бъде спасено със свобода и равенство. Само тогава, като в този чуден град на обновлението, науката и техническият прогрес ще бъдат в служба на човека, а не само по-усъвършенствувани оръдия за неговото подтискане и експолатиране. Макар и лишено от точен политически подтекст и предпочело по-отвлечените категории на добро и зло, това виждане само по себе си е вече светло, плодоносно зрънце във футуристичния песимизъм на консумативното общество и се приближава малко или много до диалектическия ключ на всеки социален механизъм. А и оттам погледът в идното търси и предлага по своему истината за настоящето, разкъсвано в много страни по света от същите класови противоречия.
Предназначен за по-младата читателска публика, романът „Народът на моретата“ се отличава с необходимото раздвижено и занимателно водене на сюжетната линия и с по-опростена психологическа индивидуализация на героите: Ксуан и ЦИла са олицетворение на независимия дух и човешката солидарност, техният безименен другар претърпява необходимата метаморфоза, за да прозре истината на света, бързо и безвъзвратно, но нито едно от трите главни действуващи лица не е лишено от „плът и кръв“. В този ред на мисли е редно да се отбележи, че произведението е получило една от авторитетните награди за младежка литература. Което не означава, че то не би могло да достави удоволствие и на възрастния читател не само като отмора, но и като един оптимистичен полъх, идващ от бъдещето.
Рашка Ракен

Народът на моретата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Народът на моретата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Мишел Гримо

Народът на моретата

ЗАСАДА

Великолепно животно. Тялото и шията къси, гърдите много широки; крайниците — нервни, мускулести; грамадни белопетнисти крака с яки гладки копита; безукорна златисточервеникава козина — един хубав кон, преливащ от сили. Същинско богатство за Ксуан.

Без особена умора Сукама можеше да върви повече от сто километра на ден, язден от Ксуан, а впрегнат в тежкото осемстотинкилограмово чергило на семейството, той беше способен да измине половината от това разстояние независимо по какъв терен! Най-добрият кон в племето. Всички му завиждаха за него, а веднъж няколко души от съседното племе се бяха опитали дори да го откраднат…

Сукама блестеше от пот. Ксуан го три дълго и търпеливо със сноп суха трева. След туй покри хълбоците му с наметалото си и окачи на врата му торба с някаква смес от диви моркови и сухи жълти храсти. Последните запаси.

Вече пет дни, откакто Ксуан беше напуснал племето и тръгнал по дирите на глутница диви кучета! Бяха го повлекли опасно на север, без да може да ги доближи, та да повали две-три от тях. Жалко, най-вече заради козината им… но не можеше да върви по-нататък. Нямаше вече припаси, а и ония куполи… Хоризонтът беше кървав от светлините им като при залез слънце. Ала в осем часа вечерта слънце няма.

„Утре, щом съмне, ще се върна при племето!“

Вулф, кучето му, лавна и се отри в него, размахвайки опашка.

— Съжалявам, Вулф, няма нищо за нас!

Някъде далеч от тях, в подножието на хълма, се търкулна камък. Сепна се Ксуан. Сукама потрепера. С няколко ритника Ксуан пръсна огъня и се ослуша. Тишина!

— Спокойно, момчето ми! Няма нищо… Някакъв плъх ще е. Спокойно!

Конят изпръхтя и продължи да зоби. От предвидливост Ксуан взе лъчевата пушка и я постави до ловното си оръжие. Клекна и се заслуша в шумовете на пусталата земя.

В този час светлината се отразяваше под куполите, високо над сградите. Температурата се бе покачила с четири градуса. Приятен момент, при условие че не поглеждаш към небето; острите отблясъци от куполите пробождаха жестоко очите. За кой ли път се улови, че завижда на по-малкия си брат. В тази минута той сигурно бе някъде навън, на свобода, далеч от чудовищния град!

Брат му беше един ленивец, разбира се. Неспособен да завоюва положение и да поеме задълженията на една фамилия, която от векове участвува във Федералния съвет… По дяволите! Той поне живееше! Да гониш скитници за Центъра за заселване на морето сигурно е по-увлекателно, отколкото да се правиш, че ръководиш голям сектор от Междупланетното общество по електроника, с надеждата да заместиш баща си в Главната дирекция и в Съвета! И все пак! Той прекрасно чувствуваше, че над живота на брат му и над неговия собствен живот тегнеше провалът на човечеството…

„Хора от градовете! Ние завладяхме всичко. Ние сме господари на Земята. Доведохме техническата цивилизация почти до самия й връх. За един човешки живот ракетите могат да ни отведат до други планети… Подслушваме на вратите на вселената… от векове! С несекващ апетит поглъщаме ресурсите на цялата система. Ала открихме ли пътя към звездите? Не!… О, с тия мисли — един брояч на Съвета в ъгъла и наказанието ми е готово!“

Той напусна терасата и слезе в кабинета си по вътрешния асансьор.

Беше двадесет и пет годишен, с леко дръпнати кафяви очи; тъмнокестеняви коси бяха наболи по кръглия му от вчера небръснат череп. Лицето му беше доста приятно, с уста, добре очертана от пълните устни. Скитниците биха сметнали ръста му за прекалено малък, а раменете — тесни. Но тук, за обитателите на града, за цивилизованите, той бе един хубав младеж. Казваше се 700-01-0003-S0042-ВУ.

От кабинета си поиска да се свърже по видеофона с Центъра за заселване на морето. На екрана се появи младо момиче.

— Добър вечер. Бихте ли ме свързали с брат ми — 700-10-0054-Z0115-ВУ?

— Един момент… Не… При последното повикване преди четвърт час съобщи, че вкарва един скитник в първи сектор. Не можем да го безпокоим.

— Добре. Щом свърши, бихте ли му казали да ми се обади?

— Разбира се, екселенц!

Безлична бледолилава светлина къпеше опустялата земя. Ксуан не се страхуваше, но не обичаше това време.

Предпочиташе сенките или бледните огньове на истинската лунна светлина. Тук опустошената, близка нему и любима земя добиваше заплашителен вид. Намираше се на два дни езда от гигантския град, но вече усещаше омразната му власт. Разсеяните лъчи обкръжаваха едрото тяло на Сукама с възморав ореол, който придаваше смешен вид на животното. И това не обичаше Ксуан!

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Народът на моретата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Народът на моретата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Народът на моретата»

Обсуждение, отзывы о книге «Народът на моретата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x