Мишел Гримо: Народът на моретата

Цила влезе най-после в купола; почувствуваното в тунела налягане поспадна. Изведнъж по радиофона се чу безличен глас:

— 720-12-0331-U0016-АZ… Ако обичате, спрете за малко глисера си в клетките за технически преглед за допълнителна информация… Благодаря!

Сърцето на Цила силно заби.

„Откриха ме вече!“

Огледа се уплашена наоколо, като се опитваше да разбере какво очакваха от нея.

Отпред — един гигантски разпределител, в който се разпръскваха превозните средства, току-що преминали портите. Вляво и вдясно от него — метални конструкции с кръгли отвори по цялата им дължина, достатъчно големи, за да мине един глисер.

„Това трябва да е!“

Бутна малкия ляв лост и направи завой. Спря в един ярко осветен ъгъл.

— 720-12-0331-U0016-АZ. Добре дошли в сектор 0 на град 700, госпожо. Уведомяваме ви, че се намирате в най-стария квартал на града. Нашият купол е наречен „исторически“ и е първокласно обзаведен за туризъм. Извинете ни за тази допълнителна проверка, госпожо. Имате ли познати в сектор 0, където да отседнете?

— Ъ… Не!

— В такъв случай ще ви свържа с администрацията на хотели от вашата социална категория… Съобщавам ви, че Службата при градските порти ви предлага безплатен престой първия ден в хотела като обезщетение за малкото закъснение, което ви бе наложено…

Екранчето на видеофона светна. Появи се усмихнат младеж.

— Хотел В-8, госпожо. Свободни стаи нямаме. Извинете.

Ново лице, нова усмивка.

— Тук хотел В-23, госпожо. Предлагаме ви стая с изглед към висящата градина, междуградска видеофонна и междупланетна радиовръзка, зала за отдих чрез хипноза за пет земни долара. Надценка за радиовръзките…

— Вземам я! Вземам я! — заяви припряно Цила, започнала да се дразни вече от толкова много приказки.

— Добре, госпожо. Ще кажа да приготвят стаята ви. След колко време смятате да пристигнете?

— Ннне… Не зная точно. Ще се поразходя малко, естествено — отговори предпазливо Цила.

— Познавате ли купола?

— Боя се, че не много добре!

— В такъв случай свързвам ви с градското бюро „Информация“. Довиждане, госпожо.

Човекът от администрацията изчезна и почти веднага след него на екрана се появи план на купола. Светеща точка премигваше в центъра. Цила се досети, че това е хотел В-23. Тя потрепери, като си спомни една подробност от разказите на баща си: „Патрициите имат грамадни и разкошни жилища в центъра на почти всички куполи…“

Как е възможно един хотел от средна категория да се намърда тъй близо до господарите на света? Гласът на робота от Службата при градските порти прекъсна разсъжденията й.

— Информирам ви, че проверката свърши, госпожо. Задържахме ви с четири минути и тринадесет секунди, молим да ни извините…

„Безименните прекарват живота си в извинения!“, си рече Цила, измъквайки се от камерата.

Едва останала сама, Цила се свлече безсилна на земята. Прекалената любезност на администратора, учтиво изненадан, че са й трябвали три часа, за да дойде до хотела, подлудяващите серпантини на рампите, сред които се беше изгубила, а и този хотел с меки и светещи стени — всичко й беше враждебно и страшно. Даже подът на стаята будеше безпокойство: прекалено мек и леко огъващ се под тежестта. Леглото приличаше на нормално легло, без хитрини. Цила понечи да се изтегне в него. Незабавно задействува цяла верига, отчитайки теглото й, нервното напрежение, умората на мускулите. Въоръжено с тези данни, то започна да вибрира според честотата, отговаряща на състоянието на пациентката. Цила заспа за частици от секундата. Един метален глас я събуди с думите:

— Вибриращото легло осигурява кратък и възстановителен сън. Спахте десет минути или седем минути повече от нормалното. Препоръчваме ви да отидете в най-скоро време…

От страх леглото да не регистрира реакциите й, Цила бързо стана и отново се настани на пода. Като се съвзе от уплахата, девойката трябваше да си признае, че се чувствува в много по-добра форма. Наложи си спокойствие, анализира положението и реши, че можеше да бъде и много по-лошо. Първата част от плана й беше успяла. Сега трябваше да намери Ксуан… За момент задачата й се стори неосъществима. В пустинята тя си бе изградила една доста мъглява представа за града. Сега, лице срещу лице с грамадния купол, в който се намираше, и след като знаеше, че той е само един от петстотинте други куполи, които съставляваха гигантския град, тя осъзнаваше лудостта на предприетия опит. Упоритият дух на номадката се възвърна бързо и тя отпъди малодушието си. Най-важното бе да свикне малко с този ужасен свят. Цила се зае да види какво съдържа багажът на безименната, чието място зае. Изсипа всичко на пода и седнала сред странните си вещи, тя се опита да разбере предназначението им.