Мишел Уелбек - Платформата

Докато ни гледаше, Никол мастурбираше, без да спира, беше много възбудена и зае веднага мястото на Валери. Имах време само да сменя презерватива. „С мен карай направо, обичам да влизат силно.“ Така и направих, затворих очи, за да не гледам възбуждащите зони и да се опитам да се концентрирам върху усещането в чист вид. Нещата ставаха лесно, бях приятно изненадан от собствената си издръжливост. Тя също се изпразни много бързо със силни, дрезгави викове.

След това Никол и Валери клекнаха, за да ни ближат, докато ние си говорехме. Жером ходел още по турнета, обясни ми той, но това му допадало все по-малко. С възрастта изпитвал повече желание да си стои вкъщи, да се занимава със семейството си — имаха две деца — и да работи сам върху ударите по барабана. После ми разказа за новата ритмична система 4/3 и 7/9, честно казано, почти нищо не разбрах. Насред едно изречение той извика от изненада, очите му се обърнаха — и се изпразни бурно и отведнъж в устата на Валери. „А, хвана ме на тясно — каза той, смеейки се, — как само ме спипа.“ Аз също усещах, че няма да издържа още дълго — Никол имаше много особен език, голям и мек, маслен; тя ближеше бавно, изкачването му бе коварно и неудържимо. Направих знак на Валери да се приближи, обясних на Никол какво искам — тя трябваше просто да обгърне с устни члена ми, да сложи езика си на главичката, докато Валери ми прави чекия и ми ближе торбичките. Тя се съгласи и затвори очи в очакване да се изпразня. Валери започна веднага, пръстите й бяха живи и нервни, беше отново в пълна форма. Разтворих максимално ръце и крака и зажумях. Усещането ме обземаше на отривисти тласъци, като светкавици, после избухна миг преди да се изпразня в устата на Никол. За миг изпаднах почти в шок, точици светлина бляскаха под клепачите ми, малко по-късно си дадох сметка, че съм бил пред припадък. Отворих с мъка очи. Членът ми беше още в устата на Никол. Валери беше обвила врата ми с ръка и ме гледаше с разнежено и тайнствено изражение; каза ми, че съм изкрещял много силно.

Малко по-късно те ни изпратиха. В колата Никол се възбуди отново. Извади гърдите си от корсета, запретна пола и се изтегна на задната седалка, полагайки глава върху бедрата ми. Масажирах я спокойно, уверен в себе си; добре владеех тези усещания, почувствах как зърната й се втвърдяват и котенцето й овлажнява. Миризмата на вагината й изпълваше цялата кола. Жером караше бавно, спираше на червените светофари; през прозорците различих светлините на „Конкорд“, обелиска, после моста „Александър III“, „Инвалидите“. Чувствах се добре, спокоен, но все още малко активен. Тя се изпразни някъде около „Плас д’Итали“. Разделихме се, след като разменихме телефонните си номера.

Жан-Ив изпита известна тъга, след като се раздели с нас, беше спрял на авеню Дьо ла Репюблик. Възбудата от деня бе отминала; знаеше, че Одре отсъства, но всъщност това по-скоро го радваше. Щяха да се засекат за малко на другия ден, преди тя да излезе да кара ролери; след завръщането си от почивка те спяха отделно.

За какво да се прибира? Той се отпусна на седалката и понечи да намери някоя радиостанция, но после се отказа. Младежи минаваха на групи по авенюто, момичета и момчета; създаваха впечатление, че се забавляват, поне кряскаха. Някои държаха кутии бира в ръка. Можеше да слезе, да се смеси с тях, да започне кавга; можеше да направи най-различни неща. Но в края на краищата щеше да се прибере. В известен смисъл обичаше дъщеря си, поне предполагаше, че е така; изпитваше към нея нещо органично и потенциално кръвно, което отговаряше на определението баща. Към сина си не изпитваше нищо подобно. Всъщност той може би не беше и негов; беше се оженил за Одре без сигурни доказателства. Към нея обаче изпитваше само презрение и отвращение; прекалено голямо отвращение, би предпочел да можеше да постигне безразличие; все още имаше усещането, че тя трябва да плати . А всъщност ще платя аз, си каза той, внезапно изпълнен с горчивина. Тя щеше да получи децата, а той щеше да го отнесе с огромна издръжка. Освен ако не се опита да получи децата той, да се бори за това, но не, не си струваше, заключи той. Жалко за Анжелик. Сам щеше да му е по-добре, можеше да се опита да започне отново живота си , което означаваше малко или повече да си намери друга мацка. На нея, мръсницата, щеше да й е по-трудно с две деца на шията. Той се утеши с мисълта, че едва ли би могъл да попадне на нещо по-лошо и че в края на краищата по-силно ще пострада от развода тя. Вече не беше толкова хубава, както навремето, когато се запознаха; имаше осанка наистина, обличаше се модно, но познавайки тялото й, той знаеше, че вървеше по пътя надолу. Кариерата й на адвокатка съвсем не беше толкова блестяща, колкото твърдеше; предчувстваше, че няма да й е никак леко с децата. Хората влачат потомството си като гюлле, като ужасна тежест, която пречи на всяко едно от движенията им — и това в повечето случаи накрая действително ги убива. Той щеше да постигне отмъщението си по-късно; тогава, помисли той, когато щеше да му бъде абсолютно безразлично. В продължение на няколко минути, паркирал встрани на вече пустото авеню, той се упражнява в безразличие.