Мишел Уелбек - Платформата

Циркулярно писмо припомни на служителите обичайните охранителни мерки, подчертавайки факта, че имат на разположение таксита, когато останат да работят до късно, и че са изцяло за сметка на предприятието. Усили се охраната на зданието и на паркинга.

Тази вечер Жан-Ив изпрати Валери, чиято кола беше на поправка. В момента, в който напускаше кабинета си, той хвърли поглед върху хаотичния пейзаж от самостоятелни къщи, търговски центрове, пътни детелини и небостъргачи. Далеч на хоризонта завесата от замърсен въздух придаваше на залеза причудливи оттенъци, бледолилави и зеленикави.

— Странно… — каза той, — ние сме тук, вътре в предприятието, като много добре угоявани товарни животни. А отвън са хищниците, животът на диваците. Веднъж бях в Сао Пауло, там еволюцията е доведена до своя край. Това дори вече не е град, а нещо като градска територия, която се простира, докъдето ти стигнат очите, с фавелас 120 120 В Бразилия — комплекс от паянтови сгради без никакви удобства, строени за жилища на бедните. — Б.пр. , с огромни административни сгради, с луксозни резиденции, обградени с въоръжени до зъби пазачи. Има повече от двайсет милиона жители, много от които се раждат, живеят и умират, без да напуснат границите на територията си. Там улиците са много опасни, дори и с кола могат много лесно да те нападнат на червен светофар, или да те подгони банда с мотори — най-добре екипираните имат автомати и гранатомети. За да се придвижат, бизнесмените и богатите хора използват почти изцяло хеликоптери; има писти за кацане почти навсякъде — на покривите на банковите билдинги, на банките или на жилищните сгради. На равнището на земята улицата е оставена на бедните — и на гангстерите.

Поемайки по южната магистрала, той добави тихо:

— В момента имам известни съмнения. Все по-често и по-често у мен се появяват съмнения дали си струва светът, който изграждаме.

Няколко дни по-късно същият разговор се повтори. След като паркира пред сградата на авеню Дьо Шоази, Жан-Ив запали цигара, замълча за няколко секунди, после се обърна към Валери:

— Много съм загрижен, за Марилиз… Лекарите казаха, че може да се върне на работа и наистина в известен смисъл тя е нормална, няма кризи. Но вече не поема никаква инициатива, като парализирана е. Всеки път, когато има нещо нерешено, идва да се съветва с мен; и ако не съм там, е способна да чака часове наред, без да си помръдне пръстчето. За отговорник за връзки с обществеността това никак не върви, не може да продължава така.

— Да не вземеш да я уволниш?

Жан-Ив изгаси цигарата си, остана дълго вгледан навън от колата в булеварда, стиснал волана с ръце. Изглеждаше все по-напрегнат и объркан; Валери забеляза, че дори по костюма му са се появили петна.

— Не знам — каза той накрая с мъка, — никога не ми се е налагало да правя подобни неща. Да я уволня, не, би било доста гадно; но ще трябва да й намеря друго място, където решенията за взимане ще са по-малко, по-малко контакти с хора. Още повече че откакто й се случи това, проявява склонност към расистки реакции. Това е нормално, разбираемо е, но в туризма е просто невъзможно. В рекламите, каталозите, във всичко, което е свързано най-общо с информацията, местните хора са представени като сърдечни, гостоприемни и открити. Няма как да е другояче — това е наистина професионално задължение.

На другия ден Жан-Ив говори с Льоген, който прояви по-малко душевни колебания и една седмица по-късно Марилиз бе прехвърлена в счетоводния отдел на мястото на една току-що пенсионирала се служителка. Трябваше да се намери нов отговорник за връзките с обществеността в „Елдорадор“. Валери и Жан-Ив проведоха заедно събеседванията с кандидатите. След като изслушаха десетина кандидати, те отидоха да обядват в стола на предприятието, за да обсъдят впечатленията си.

— Склонна съм да вземем Нуредин — каза Валери. — Той има наистина невероятен талант, а и е работил вече върху доста различни проекти.

— Да, той е най-добрият; но имам чувството, че е едва ли не прекалено добър за този пост. Не го виждам толкова в отдела за връзки с обществеността на туристическо предприятие; по-скоро в нещо по-престижно, по-arty 121 121 Артистично (англ. разг.). — Б.пр. . Тук ще се отегчи, няма да се задържи дълго. Ние все пак целим хората средна ръка. Освен това е и от магребински произход, което би могло да бъде проблем. За да привлечем хората, се налага да използваме доста клишета за арабските страни — гостоприемството, ментовия чай, джигитовките, бедуините… Забелязал съм, че магребинците трудно представят тези неща; всъщност те често изобщо не понасят арабските страни.