Мишел Уелбек - Платформата

— Не сме единствени в нишата.

— Не сме… — съгласи се той, обезкуражен.

— Трябва да опитаме да прекараме една седмица в някои от клубовете, инкогнито, без определена цел. Просто да усетим атмосферата.

— Да… — Жан-Ив изправи гръб в креслото си и взе една купчина с разпечатки. — Трябва да гледаме тези, които имат най-лоши резултати — и той запрелиства бързо страниците. — Джерба и Монастир са абсолютна катастрофа, май изобщо ще се откажем от Тунис. Там е прекалено застроено, конкуренцията е готова да свали цените до безумни нива, като се има предвид нашето положение, не можем да ги надминем.

— Имаш ли предложения за откупка?

— Колкото и да е странно, имам — Некерман се интересуват. Искат да се обърнат към клиентите от бившите източноевропейски страни — Чехия, Унгария, Полша… много ниско ниво, но Коста Брава е препълнена. Те се интересуват и от клуба ни в Агадир, предлагат разумна цена. Доста се изкушавам да им го отстъпя; въпреки мароканския юг Агадир не може да потръгне, мисля, че хората ще предпочитат винаги Маракеш.

— Маракеш е пълна нула.

— Знам… Странното е, че Шарм-ел-Шейк не върви добре. А има предимства — най-хубавото коралово дъно в света, разходки в Синайската пустиня…

— Да, но е в Египет.

— И какво от това?

— Според мен никой не е забравил атентата в Луксор през 1977-а. Все пак там загинаха петдесет и осем души. Единственият начин да продадем Шарм-ел-Шейк е да махнем „Египет“.

— И какво ще сложиш на негово място?

— Не знам, „Червено море“ например. — Той си го отбеляза и продължи да разглежда разпечатките. — Африка върви добре… Странно, Куба има лоши резултати. Нормално би било да е на мода — кубинска музика, латиноамериканска обстановка и т.н. Сан Доминго например не се изпразни. — Той огледа описанието на кубинския клуб. — Хотелът в Гуардалавака е нов, отговаря на цените на пазара. Нито е прекалено спортен, нито е прекалено семеен. „В бурния ритъм на салцата, изживейте вълшебството на кубинските нощи…“ Резултатите са спаднали с 15%. Мисля, че можем да отидем да проверим на място — или там, или в Египет.

— Ще отидем, където искаш, Жан-Ив… — отвърна тя уморено. — Във всички случаи ще ти се отрази добре да заминеш някъде без жена си.

Месец август беше току-що настъпил в Париж; дните бяха горещи, дори задушни, но хубавото време не се задържаше — след ден-два се разразяваше буря и въздухът веднага се освежаваше. После слънцето се връщаше, градусите на термометъра и степента на замърсяване започваха отново да се качват. Честно казано, тези неща не ме вълнуваха особено. Бях се отказал от пийп шоуто, откакто се бях запознал с Валери; също така се бях отказал, и то от години, от града като приключение . За мен Париж не е бил никога празник , а и не виждах причина тепърва да стане такъв. Преди десет-петнайсет години, когато започвах работа в Министерството на културата, ходех по заведения или барове, които бяха задължителни ; от тях ми беше останал спомен за лека, но непрекъсната тревога. Нямах какво да кажа, чувствах се абсолютно неспособен да подхвана разговор с когото и да било; не можех и да танцувам. При тези обстоятелства започнах да се пропивам. Алкохолът никога не ме е разочаровал, нито в един момент от живота ми, винаги ми е бил вярна опора. След десетина джин тоника ми се е случвало понякога — доста рядко, най-много четири или пет пъти — да събера необходимата енергия, за да убедя някоя жена да сподели леглото ми. Резултатът беше, общо взето, разочароващ, не ми ставаше и след няколко минути заспивах. По-късно открих съществуването на виаграта; прекомерната употреба на алкохол доста неутрализираше действието на препарата, но с увеличаване на дозите вероятността да се получи нещо не бе изключена. Самата игра обаче не си заслужаваше усилията. Всъщност преди Валери не бях срещал момиче, което да може да стъпи на малкия пръст на тайландските проститутки, може би само като много млад, с момичета на шестнайсет или седемнайсет години, бях успял да изпитам нещо. Но в културните кръгове, в които се движех, положението бе катастрофално. Тези момичета не се интересуваха изобщо от секс, а само от прелъстяването — и то от елитарното прелъстяване, което си е пълен боклук и поради планирането му във времето всъщност съвсем не е еротично. В леглото просто не бяха способни на нищо. Или им трябваха фантазми , куп досадни кичозни сценарии, чието споменаване само беше достатъчно, за да ме отврати. Обичаха да говорят за секс, без съмнение, това беше даже единствената им тема за разговор, но им липсваше и капка истинска чувствена невинност. И мъжете не струваха повече; това е типична френска склонност — да се говори за секс по повод и без повод, без никога да се прави; това започваше сериозно да ми тежи.