Мишел Уелбек - Платформата

— Странни са цените на секса… — продължих аз колебливо. — Имам чувството, че не зависят толкова от стандарта на дадена страна. Явно, че във всяка страна получаваш съвсем различни неща; но основната цена е винаги почти една и съща — цената, която западняците са готови да платят.

— Мислиш ли, че именно това е, което се нарича икономика на предлагането ?

— Нямам представа… — поклатих глава аз. — Никога не съм разбирал нищо от икономика; просто блокирам.

Бях много гладен, но ресторантът отваряше чак в осем часа; изпих три пинаколади в бара, наблюдавайки игрите аперо . Въздействието на насладата се разсейваше бавно, бях малко отнесен, отдалече всички аниматори ми приличаха на Наги. Всъщност не беше така, имаше и по-млади, но у всички имаше нещо странно — бръсната глава, брада или плитка. Надаваха ужасни викове и от време на време улавяха някого от присъстващите, за да го принудят да се качи на сцената. За щастие бях твърде далеч, за да се почувствам сериозно заплашен.

Съдържателят на бара беше доста неприятен, може да се каже, че не служеше за нищо — всеки път, когато имах нужда от нещо, ме препращаше с презрителен жест към келнерите си; напомняше ми на бивш тореадор, с белези и закръглено стегнато коремче. Жълтите му бански бяха опънати твърде явно от члена му; беше надарен и държеше да го покаже. На връщане към масата, след като бях получил с огромни трудности четвъртия си коктейл, видях как приближава към една от съседните маси, заета от сплотена група петдесетгодишни жени от Квебек. Бях ги забелязал още на влизане — набити и издръжливи, само зъби и тлъстини, те говореха невероятно високо и никак не бе трудно да се разбере защо бяха погребали толкова бързо съпрузите си. Предчувствах, че не би било добре да ги предредиш на опашката на бюфета или да посегнеш преди тях към купата с овесени ядки, която вече са си набелязали. Щом бившият красавец се приближи до масата им, те всички го погледнаха влюбено, превръщайки се отново почти в жени. А той не спираше да се пъчи, подчертавайки срамотиите си с люлеещи се на равни интервали движения около банския си, сякаш искаше по този начин да се увери в реалното съществуване на своя уред от три части . Петдесетгодишните квебекчанки бяха очаровани от тази многозначителна компания; износените им тела имаха още нужда от слънце. Той играеше добре ролята си — шепнеше в ушите на старите същества, наричаше ги по кубински маниер „mi corazon“ или „mi amor“. Нищо повече нямаше да се случи, това беше сигурно, на него просто му беше достатъчно да предизвика за последен път тръпки в техните стари катерици; може би това беше наистина достатъчно, за да останат те с впечатление, че са прекарали чудесна почивка, и да препоръчат клуба на своите приятелки; оставаха им още поне двайсет години живот. Започнах да нахвърлям на ум сценарий за социален порнографски филм под заглавие „Третата възраст се развихря“. В него две банди се подвизават по ваканционни клубове. Едната се състои от възрастни италианци, другата от възрастни квебекчани. Всички са въоръжени съответно с нунчаку 126 126 Японско оръжие в бойните изкуства. — Б.пр. и с ледокопи и подлагат на ужасни безобразия голите и обгорели от слънцето младежи и девойки. Накрая, естествено, се засичат на една платноходка на „Клуб Мед“; членовете на екипажа са обезвредени и изнасилени един по един, преди възрастните квебекчани, жадни за кръв, да ги изхвърлят през борда, филмът завършва с гигантски групов секс между хората от третата възраст, докато корабът, който се е откачил от пристанището, се носи право към Южния полюс.

Валери се присъедини най-сетне към мен — беше се гримирала и облякла бяла рокля, къса и прозрачна; все още я желаех. Намерихме Жан-Ив на бюфета. Имаше спокоен вид, почти мечтателен, и сподели отпуснато първите си впечатления. Стаята не била лоша, предлаганите забавления — малко натрапчиви; бил точно до усилвателите, просто не се издържало. Яденето не е нищо особено, добави той, забивайки горчив поглед в парчето варено пиле в чинията си. Въпреки това на бюфета всички си сипваха обилно по няколко пъти; особено възрастните проявяваха невероятна лакомия, човек би казал, че са прекарали следобеда си в усилени водни спортове или beach volley 127 127 Плажен волейбол (англ.). — Б.пр. . „Ядат, ядат… — отбеляза Жан-Ив примирено, — какво друго да правят?“

След вечеря имаше представление, в което отново се изискваше участието на публиката. Една жена на около петдесет години се впусна да изпълнява на караоке песента на Шейла „Банг-банг“. Беше доста смело от нейна страна; последваха ръкопляскания. Но като цяло в шоуто участваха предимно аниматорите. Жан-Ив щеше да заспи всеки момент; Валери отпиваше спокойно от коктейла си. Погледнах към съседната маса — хората сякаш леко се отегчаваха, но ръкопляскаха любезно в края на всеки номер. Причините за охлаждането на хората към клубния отдих не бяха според мен трудни за разбиране; дори напротив, просто щяха да ти извадят очите. Клиентелата се състоеше главно от хора в напреднала възраст или от хора вече на някаква възраст, докато анимационният екип се опитваше да ги въвлече в щастие, недостижимо вече за тях или поне не подходящата форма. Дори Валери и Жан-Ив, дори и аз в известен смисъл, имахме все пак професионални задължения в истинския живот — бяхме сериозни чиновници, уважавани, всички много или малко тормозени от грижи, без да смятаме данъците, неприятностите със здравето и разни други работи. Повечето от хората, седнали на тези маси, се намираха в същото положение — имаше висши чиновници, преподаватели, лекари, инженери, счетоводители; или пенсионери, упражнявали същите тези професии. Не разбирах как може аниматорите да се надяват, че ще се включим с възторг в някоя вечер на контакти или в залагане на песни . Не виждах как, на нашата възраст и в нашето положение, можеше да сме запазили чувството за празник . Техните мероприятия бяха измислени за деца под четиринайсет години.