Мишел Уелбек - Платформата

Опитах се да споделя размислите си с Валери, но аниматорът взе отново думата. Държеше микрофона прекалено близо до себе си и вдигаше ужасен шум. Номерът му сега беше импровизация, вдъхновена от Лагаф, а може би от Лоран Бафи; както и да е, той вървеше с палмови листа, следван от маскирано като пингвин момиче, което се смееше на всяка негова дума. Спектакълът завърши с танца на клуба и с crazy signs ; няколко души на първия ред станаха и се раздвижиха вяло. До мен Жан-Ив потисна прозявката си. „Ще отскочим ли до дискотеката?“ — предложи той.

Там имаше около петдесетина души, но единствените, които танцуваха, бяха аниматорите. Диджеят пускаше ту техно, ту салса. Накрая няколко двойки на средна възраст опитаха салсата. Аниматорът с палмовите листа минаваше по дансинга между двойките, пляскаше с ръце и крещеше: „Caliente! Caliente!“ 128 128 Горещо (исп.). — Б.пр. , имах чувството, че по-скоро им пречеше, отколкото нещо друго. Разположих се на бара и си поръчах една пинаколада. Два коктейла по-късно Валери ме побутна с лакът и посочи към Жан-Ив. „Мисля, че можем да го оставим…“ — пошушна ми тя в ухото. Разговаряше с едно много хубаво момиче на около трийсет години, вероятно италианка. Бяха рамо до рамо, много близо; лицата им бяха наведени едно към друго.

Нощта беше топла, влажна. Валери ме хвана за ръка. Ритмите в дискотеката изчезнаха, чувахме жуженето на токи-уокита, пазачите патрулираха вътрешността на селището. След басейна свихме по посока на океана. Плажът беше пуст. Вълните лижеха леко пясъка, само на няколко метра от нас; вече не се чуваше никакъв шум. Когато стигнах в бунгалото, аз се съблякох и си легнах в очакване на Валери. Тя си изми зъбите, съблече се на свой ред и дойде при мен. Притиснах се към голото й тяло. Сложих едната си ръка на гърдите й, а другата в падината на корема й. Беше приятно.

Когато се събудих, бях сам в леглото и имах леко главоболие. Станах, залитайки, запалих цигара; след няколко всмуквания се почувствах малко по-добре. Нахлузих един панталон, излязох на терасата, която беше покрита с пясък — явно през нощта е имало вятър. Денят едва започваше, небето изглеждаше облачно. Повървях няколко метра по посока на морето и забелязах Валери. Тя се гмуркаше във вълните, загребваше на няколко пъти с ръце, изправяше се и се гмуркаше отново.

Спрях, всмуквайки от цигарата си; вятърът беше хладен, колебаех се дали да се присъединя към нея. Тя се обърна, видя ме и извика: „Хайде, идвай!“ — и размаха към мен ръка. В този миг слънцето проби облаците и я освети отпред. Светлината сияеше по гърдите и бедрата й; пяната в косата и космите на пубиса й искреше. Останах няколко секунди като вкаменен, осъзнавайки същевременно, че това е картина, която няма да забравя никога, една от онези картини, които, казват, преминават пред очите ни в секундите преди смъртта.

Угарката опари пръстите ми; хвърлих я на пясъка, съблякох се и тръгнах към морето. Водата беше хладна, много солена — една наистина живителна баня. Ивица от слънце блестеше върху водата и се точеше право към хоризонта; поех дъх и се гмурнах в слънцето.

По-късно се сгушихме и двамата в една кърпа и загледахме как денят се вдига над океана. Облаците се разпръснаха постепенно, осветените повърхности ставаха все по-широки. Понякога сутрин всичко изглежда просто. Валери отметна кърпата, излагайки тялото си на слънцето. „Нямам желание да се обличам…“ — каза тя. „Поне мъничко…“ — пошегувах се. Не много високо над водата, изследвайки повърхността й, се носеше птица. „Обичам много да плувам, обичам много да се любя… — каза тя още. — Но не обичам да танцувам, не знам как да се забавлявам и винаги съм мразела събиранията. Това нормално ли е?“

Дълго се колебах, преди да й отговоря.

— Не знам… — казах накрая. — Само знам, че и с мен е така.

Нямаше много хора по масите на закуската, но Жан-Ив беше тук, седнал вече на кафе с цигара в ръка. Не беше бръснат и правеше впечатление на човек, който не е спал добре; махна ни леко с ръка. Настанихме се отсреща му.

— Добре ли мина с италианката? — попита го Валери, нахвърляйки се на бърканите яйца.

— Не особено, не. Започна да ми разказва, че работи в маркетинга, че има проблеми с приятеля си и затова е тръгнала сама на почивка. Писна ми и си легнах.

— Трябва да пробваш камериерките…

Той се усмихна неопределено, смачка угарката в пепелника.

— Какво ще правим днес? — запитах аз. — Така де, нали се предвиждаше ден на открития.