— Расова дискриминация при назначаване… — отбеляза закачливо Валери.
— Глупости! — леко се разгорещи Жан-Ив; нямаше съмнение, че след завръщането му от отпуска беше прекалено напрегнат, започваше да губи чувството си за хумор. — Всички правят това! — продължи той с прекалено висок глас; от съседната маса се обърнаха. — Произходът на хората е част от личността им, не може да не държим сметка за него, това е несъмнено. Така например бих наел без всякакви колебания тунизийски или марокански емигрант, който дори е много по-отскоро тук, отколкото Нуредин — за да преговаря с местните доставчици. Те имат двойна принадлежност, която ги прави по-добри, събеседникът им е винаги в затруднено положение. Още повече че пристигат с образа на човека, успял във Франция, хората поначало ги уважават, имат чувството, че няма да ги измамят. Най-добрите преговарящи, които съм имал, са били винаги с двоен произход. За този пост обаче съм по-склонен да взема Бриджит.
— Датчанката?
— Да, според графолога тя също е доста способна. Голяма антирасистка е — мисля, че живее с мъж от Ямайка, малко е тъпичка, по принцип запалена по всичко екзотично. За момента няма намерение да има деца. С една дума, мисля, че отговаря на изискванията.
Може би имаше и нещо друго, Валери си даде сметка за това няколко дни по-късно, когато ги изненада в момента, в който Бриджит слагаше ръката си на рамото на Жан-Ив.
— Да, права си… — потвърди той при автомата за кафе, — биографията ми става все по-лоша и по-лоша — ето на, сега съм се отдал на сексуален тормоз… Случи ни се веднъж или два пъти, няма да се стигне по-далеч, тя си има приятел, нали?
Валери му хвърли бърз поглед. Трябваше да се подстриже, наистина се беше занемарил.
— Не те упреквам… — отвърна тя. Умствено не беше западнал, продължаваше да има същото точно усещане за хората и ситуациите, същата тънка интуиция по отношение на финансовата организация; но все повече заприличваше на нещастен човек, оставил се на течението.
Започнаха да отварят анкетите за мнението на почиващите; отговорилите бяха много благодарение на лотарията, при която първите петдесет можеха да спечелят една седмица ваканция. На пръв поглед изглеждаше, че причините за неуспеха на „Елдорадор — обикновена формула“ ще бъдат установени трудно. Клиентите бяха доволни от настаняването и мястото, доволни от храната, доволни от предложените занимания и спорт — и въпреки това намаляваха все повече и повече.
Валери попадна съвсем случайно в списание „Туризм Ебдо“ на една статия, която анализираше новите ценности на потребителите. Авторът заявяваше, че е привърженик на модела на Холбрук и Хиршман, основаващ се на емоцията, която туристът може да изпита, изправен пред даден продукт или услуга; но в заключенията му нямаше нищо особено ново. Новите потребители бяха описани като по-трудно предвидими, по-еклектични, с по-голяма игрова нагласа, по-ангажирани с хуманитарните дела. Те не консумираха вече за да „изглеждат“, а за да „бъдат“ — по-умиротворени . Ядяха умерено, внимаваха за здравето си; бояха се малко от другите и от бъдещето. Настояваха за правото си да изневеряват от любопитство, за разнообразие; предпочитаха солидното, трайното, автентичното. Имаха морални изисквания — повече солидарност и т.н. Всичко това тя беше чела вече сто пъти, специалистите по социология и психология на поведението повтаряха едни и същи думи във всяка следваща статия, във всяко следващо издание. Те се бяха вече съобразили с всичко това. Селищата „Елдорадор“ бяха построени от традиционни материали, според архитектурата на съответната страна. Менюто „селф сървиз“ беше умерено, отделяше голямо място на салатите, на плодовете, на хранителния режим на остров Крит. Сред предложените занимания имаше йога, софрология 122 122 Система от упражнения, имащи за цел преодоляването на мъчителните усещания и психическите проблеми с цел постигане на по-хармонична личност. — Б.пр.
, таи-чи-чуан 123 123 Китайска гимнастика. — Б.пр.
. „Орор“ беше подписала хартата на етичния туризъм и спонсорираше редовно Световния природен фонд 124 124 WWF — World Wide Fund for Nature (англ.). — Б.пр.
. Нито едно от тези неща не успя да спре упадъка.
— Мисля, че хората чисто и просто лъжат — каза Жан-Ив, след като прочете за втори път доклада за анкетите с мнението на потребителите, който резюмираше въпросниците. — Казват, че са доволни, запълват всеки път квадратчето „добре“, а всъщност са умирали от скука през цялата си отпуска и се чувстват прекалено виновни, за да си го признаят. Накрая, ще продам всички клубове, които не можем да приспособим към формулата „Открития“, и ще вложа парите в активната почивка: ще прибавим джипове, разходки с балони, чевермета в пустинята, пътешествия с арабски ветроходи, подводно гмуркане, спортно спускане с лодки, всичко възможно…
Читать дальше