Мишел Уелбек - Платформата

Беше права, но предполагах, че последователите на СМ намираха своите практики за апотеоз на сексуалността, за нейна върховна форма. Всеки оставаше затворен в собствената си кожа, изцяло отдаден на усещанията си за уникалност; и това беше начин да се погледне на нещата. Едно беше сигурно обаче — тези места ставаха все по-популярни. Никак не ми беше трудно да си представя, че ги посещават момичета като Маржори и Жералдин например, затова пък ми беше трудно да си представя, че са способни на онази степен на непринуденост, необходима за сношението и изобщо за всеки полов контакт.

— По-просто е, отколкото ти се струва… — казах най-сетне аз. — Съществува сексуалност на хора, които се обичат, и сексуалност на хора, които не се обичат. Когато възможността да се отъждествиш с другия изчезне, единственият начин остава страданието — и жестокостта.

Валери се сгуши в мен. „Живеем в странен свят…“ — каза тя. В известен смисъл беше останала наивна, предпазена от човешката действителност благодарение на безумното си работно време, което й даваше възможност само да напазарува, да си почине и да отиде отново на работа. Добави: „Не ми харесва светът, в който живеем.“

На 30 юни пристигнаха резултатите от направените в мрежата от туристически агенции резервации. Бяха отлични. Продуктът „Елдорадор — открития“ се оказа успешен и получаваше от самото начало по-добри резултати от „Елдорадор — обикновена формула“, където резервациите продължаваха да намаляват. Валери се реши на една седмица отпуска; заминахме при родителите й в Сен-Ке-Портрийо. Чувствах се малко стар в ролята на годеник, когото представят на семейството; бях в крайна сметка тринайсет години по-възрастен от нея, а и се намирах за първи път в подобно положение. Влакът спря на Сен Брийок, баща й ни чакаше на гарата. Той целуна горещо дъщеря си, притиска я дълго в прегръдките си, виждаше се, че му бе липсвала. „Малко си отслабнала…“ — каза й. После се обърна към мен и ми подаде ръка, без много да ме заглежда. И той беше притеснен, струва ми се: знаеше, че работя в Министерството на културата, а беше обикновен селянин. Майка й беше много по-приказлива, разпитва ме дълго за живота ми, за работата ми, хобитата ми. Не беше чак толкова трудно, Валери беше до мен; от време на време отговаряше вместо мен, разменяхме си погледи. Не успявах да си представя как бих се държал в подобно положение, ако имах деца някой ден; не можех да си представя почти нищо за бъдещето.

Вечерята беше наистина празнична, с омари, агнешко, сирена, ягодова торта и кафе. Лично аз се изкушавах да възприема всичко това като знаци, че съм приет, макар и да ми беше ясно, естествено, че менюто бе подготвено предварително. Валери пое голямата част от разговорите, разказваше най-вече за новата си работа — за която знаех почти всичко. Разходих погледа си по тъканта на пердетата, статуетките и украшенията, семейните фотографии в рамки. Намирах се в семейство и това беше вълнуващо и малко тревожно.

Валери настоя да спим в стаята, която е била нейна, когато е била девойка. „Ще е по-добре да спите в стаята за гости — протестираше майка й, — тук ще ви е много тясно.“ Вярно, че леглото беше малко тясно, но аз бях страшно развълнуван, сваляйки гащите на Валери и галейки котенцето й, защото си представях как е спала тук, когато е била на тринайсет или на четиринайсет. Загубени години, казах си аз. Коленичих пред леглото, смъкнах напълно гащите й, обърнах я към мен. Тя сключи вагината си около върха на члена ми. Играех си, прониквайки в нея, отдръпвайки се с по няколко сантиметра, с бързи леки движения, стиснал в ръцете си гърдите й. Тя получи оргазъм с приглушен вик и избухна в смях. „Родителите ми… — прошепна — още не спят.“ Влязох в нея отново, по-силно, беше мой ред да се изпразня. Тя ме наблюдаваше с блеснали очи и сложи едната си ръка върху устата ми точно в момента, в който идвах дълбоко в нея с дрезгаво ръмжене.

По-късно разгледах с любопитство мебелировката на стаята. Точно над Розовата библиотека 117 117 Поредица на издателство „Ашет“, част от поредицата „Железопътна библиотека“, в която се издава предимно леко и любопитно четиво. — Б.пр. , върху отделна етажерка, бяха подредени грижливо подвързани тетрадки. „А, това ли — каза тя. — Пишех ги, когато бях на десет, дванайсет години. Разгледай ги. Това са истории на Бандата на Петимата 118 118 Серия романи от поредицата „Розовата библиотека“. — Б.пр. .“