Мишел Уелбек - Платформата

През втората половина от юни Валери имаше отново много работа; проблемът при работата с различни страни е, че поради часовите различия можеш да се окажеш зает двайсет и четири часа. Беше все по-горещо, лятото обещаваше да е прекрасно; за момента не извличахме особена полза от това. Обичах да отскачам след работа в „Танг Фрер“; опитах се да се науча да готвя азиатска кухня. Но беше твърде сложно за мен, трябваше да намеря ново равновесие между съставките, да свикна с особения начин на нарязване на зеленчуците, което представляваше едва ли не друга умствена нагласа. Задоволих се с италианската кухня, която ми беше все пак по-достъпна. И през ум не ми бе минавало, че някой ден ще мога да изпитам удоволствие от готвенето. Любовта ни прави светци.

В петдесетия урок по социология Огюст Конт оборва това „странно метафизично отклонение“, според което схващането за семейството се основава на типа общество. „Изграден главно върху привързаността и признанието — пише той, — домашният съюз има за цел да задоволи пряко, по силата на самото си съществувание, сбора от симпатикови инстинкти, независимо от каквато и да е била мисъл за активно и постоянно сътрудничество с определена цел, с изключение на целта на собственото му формиране. Когато за съжаление координирането на трудовите задачи се превърне в единствен принцип на връзката, домашният съюз започва неизбежно да дегенерира в обикновена асоциация, чиито основи в повечето случаи много скоро се разпадат.“ В работата си продължавах да върша задължителния минимум; наложи ми се все пак да организирам две-три важни изложби, справих се без особени затруднения. Не е много трудно да работиш като чиновник, достатъчно е да си малко по-подреден, да взимаш бързо решения и да се придържаш към тях. Много скоро разбрах, че не е нужно да вземеш най-доброто решение ; достатъчно е, в повечето случаи, просто да вземеш някакво решение , стига да го направиш бързо; поне в обществения сектор е така. Отхвърлях художествените проекти и подкрепях други, не го правех, следвайки някакви особено строги критерии, нито веднъж в продължение на десет години не ми се бе случило да поискам допълнителна информация; не изпитвах никакви угризения. Всъщност нямах особено високо мнение за творците на съвременното изкуство. Повечето от ония, които познавах, се държаха съвсем като предприемачи — следяха внимателно новите пазарни ниши и се опитваха бързо да ги заемат. Подобно на предприемачите, и те идваха все от едни и същи училища, произведени по същия калъп. Все пак имаше някои различия — в областта на изкуството премиите за новаторство бяха по-големи, отколкото в другите професионални сектори; освен това художниците действаха на глутници или създаваха мрежи , за разлика от предприемачите — самотни същества, обкръжени от врагове; акционерите бяха винаги готови да ги зарежат, висшите чиновници — да ги предадат. В проектите на артистите, с които се занимавах, усещах много рядко истинска вътрешна необходимост. И все пак в края на юни се състоя изложбата на Бертран Брьодан, когото бях поддържал разпалено от самото начало — за голямо учудване на Мари-Жан, която беше свикнала с безразличното ми покорство и която произведения от този тип по принцип дълбоко отвращаваха. Той не се вписваше съвсем в определението млад художник, беше на четирийсет и три години и физически изглеждаше по-скоро изхабен — приличаше на образа на впиянчения поет от „Полицаят в Сент Тропе“. Беше се прочул най-вече с това, че слагаше месо в гащите на млади жени и го оставяше да се вмирише или отглеждаше мухи в собствените си изпражнения, след което показваше всичко това по изложбените зали. Никога не бе имал особен успех, нито бе част от преуспяващите кръгове, а и упорстваше в тенденцията trash 114 114 Боклук, измет, глупости (англ.). — Б.пр. която беше вече поостаряла. Усещах у него една неподправеност — но може би това беше просто неподправеността на провала. Не изглеждаше особено уравновесен. Последният му проект беше по-лош от предишните — или по-добър, зависи. Беше направил видеозапис на истории с трупове на хора, съгласили се да предоставят след смъртта си тялото си на науката — например да послужат за упражнения по дисекция в медицинските факултети. Няколко истински студенти по медицина трябваше да се смесят със зрителите и да показват от време на време отрязани ръце или изтръгнати от орбитите им очи — с други думи, да правят онези шегички, които според легендата са любимо занимание на студентите по медицина. Извърших грешката да заведа Валери на откриването, макар да беше вече изтощена от деня си. С учудване забелязах, че има доста хора, между които няколко важни личности — нима това беше началото на период на благосклонност за Бертран Брьодан? След половин час тя не издържаше повече и ме помоли да си тръгваме. Един студент по медицина застана неподвижно пред нея, държейки в ръката си отрязан полов член, около тестисите имаше още косми. Тя извърна с погнуса глава и ме повлече към изхода. Избягахме в кафенето „Бобур“.