Мишел Уелбек - Платформата

Тя работи много до края на месеца с Марилиз Льо Франсоа. Каталозите за летните ваканции трябваше да са готови до края на април, това беше последният срок, дори беше малко късно. Даде си веднага сметка — информациите на Джет Тур за клубовете бяха в окаяно състояние. „Ваканциите в «Елдорадор» напомнят на онези вълшебни мигове в Африка, когато горещината спада и цялото село се събира около дървото за съвещания или взимане на решения, за да чуе старите мъдреци…“ — четеше тя на Жан-Ив. — „Как да им повярваш, кажи ми честно, особено с тези снимки на аниматорите, които подскачат във въздуха с жълтите си костюми като истински глупаци. Ама наистина за нищо не става.“

— А мотото „Елдорадор, ти си нов кръгозор“ как ти се струва?

— Не знам, вече нищо не знам.

— За формулата на обикновените клубове е вече късно, каталозите са разпространени. Единственото сигурно нещо е, че с каталога „Открития“ трябва да започнем от нула.

— Мисля, че трябва — намеси се Марилиз — да играем със съпоставянето на суровите условия и лукса. Ментов чай насред пустинята, но сервиран на скъпи килими…

— Да, пак вълшебни мигове… — каза Жан-Ив уморено. Той се надигна с мъка от стола си. — Не забравяйте да споменете някъде „вълшебните мигове“, колкото и да е странно, но винаги имат успех. Оставям ви и се връщам към фиксираните разходи…

Несъмнено на него му се падаше най-неблагодарната част от работата, Валери го съзнаваше напълно. Самата тя нямаше никаква представа от управлението на хотелите — само някакви смътни спомени от следването. „Едуард Янг, собственик на тризвезден хотел с ресторант, счита за свой дълг да задоволи максимално клиентелата си; той се стреми непрекъснато към нововъведения, които да отговарят на изискванията. Знае от опит, че закуската е важен момент, от който зависи хранителното равновесие на целия ден и който допринася изключително много за създаването на имидж на хотела.“ Това й се беше паднало за домашно през първата година. Едуард Янг решаваше да направи статистическа анкета на клиентите си, която се основаваше най-вече на броя на посетителите по стаи (неженени, двойки, семейства). Трябваше да анализират анкетата, да изчисляват и т.н., домашното завършваше с въпроса: „Смятате ли, че семейното положение може да бъде критерий за консумацията на пресни плодове на закуска?“

Ровейки из книжата си, тя успя да намери една от темите за пробен изпит от времето на следването й, която отговаряше на сегашното положение. „Вие сте назначен за отговорник по маркетинга в международната дирекция на групата «Южна Америка». Тя е купила току-що хотел-ресторанта «Антилските острови», четиризвезден комплекс със сто и десет стаи, разположен на брега на морето в Гваделупа. Построен през 1988-а и ремонтиран през 1996-а, той има понастоящем огромни проблеми. Заетите стаи са средно 45%, което е далеч под очаквания праг на рентабилност.“ Беше получила 18 точки от 20 възможни, което можеше да се счита за добро предзнаменование. Навремето всичко това й се струваше пълна измислица, и то не много убедителна. Изобщо не можеше да си се представи като отговорничка по маркетинга в групата „Южна Америка“, нито където и да било другаде. Беше игра — не особено интересна, нито особено трудна интелектуална игра. Сега вече не играеха, или може би играеха, но като залагаха кариерата си.

Връщаше се толкова изтощена от работа, че нямаше сили да се люби, най-много един минет, заспиваше, докато членът ми беше в устата й. Прониквах в нея обикновено сутрин, когато се събуждаше. Оргазмите й бяха по-малко бурни, по-сдържани, сякаш приглушени от пелената на умората; мисля, че я обичах все повече и повече.

В края на април каталозите бяха готови и разпространени по петте хиляди туристически агенции — почти цялата туристическа мрежа на Франция. Следваше да се занимаят с инфраструктурата на екскурзиите, за да бъде всичко готово до 1 юли. Предаването от уста на уста беше изключително важно при пускането на този вид нов продукт — една анулирана или лошо организирана екскурзия можеше да означава загуба на много клиенти. Бяха решили да не инвестират в голяма рекламна кампания. Интересно, но Жан-Ив, който се бе специализирал в маркетинга, не вярваше много на рекламата. „Може да е полезно за промяната на даден имидж — казваше той, — но ние не сме на този етап. В момента най-важното за нас е доброто разпространение, както и да създадем убеждението, че продуктът е надежден.“ Затова пък инвестираха много в информирането на туристическите агенции; бързото и спонтанно предлагане на продукта от агентите по гишетата беше жизненоважно. С това се зае най-вече Валери, която познаваше добре средата. Тя си спомняше за ХПД/СГНУПС, които бе овладяла по време на следването си (Характеристики — Предимства — Доказателства/Сигурност — Гордост — Новост — Удобства — Пари — Симпатии); спомняше си и за действителността, която бе безкрайно по-проста. Но продавачките бяха в по-голямата си част много млади, току-що завършили професионалното си образование, тъй че бе по-добре да им говори на езика, който бяха подготвени да очакват. Разговаряйки с някои от тях, тя си даде сметка, че типологията на Барма все още се изучаваше в училищата. ( Купувачът техничар — интересува се главно от самия продукт; чувствителен към количествените му страни, отдава най-голямо значение на техническия аспект и на новостта. Преданият купувач — доверява се сляпо на продавача, защото не разбира от продукта. Купувачът съучастник — приема на драго сърце предложеното му от продавача, стига той да умее да установи добра междуличностна комуникация. Купувачът използвач — той е манипулатор, чиято стратегия е да се запознае директно с доставчика, за да може да извлече максимална полза. Перспективният купувач — внимателен към продавача, когото уважава, и към предложения продукт, той познава нуждите си и общува с лекота.) Валери беше с пет или шест години по-голяма от тези момичета, беше тръгнала от нивото, на което те се намираха в момента, и бе постигнала професионален успех, за който повечето дори не смееха да мечтаят. Те я гледаха с малко глуповато възхищение.