Мишел Уелбек - Платформата

Половин час по-късно се появи Бертран Брьодан, придружен от две-три познати ми момичета и от още няколко души, между които разпознах директора на благотворителния сектор към Касата за стоки на склад и консигнация. Настаниха се на съседна маса; не можех да не отида да ги поздравя. Брьодан явно се зарадва, че ме вижда, вярно е, че тази вечер бе получил сериозна подкрепа от мен. Разговорът се проточи и Валери се присъедини към нас. Не си спомням кой предложи да отидем да пийнем по едно в „Бар-бар“; най-вероятно самият Брьодан. Направих грешката да приема. Повечето от разменните клубове 115 115 Клубове, в които партньорите безразборно се разменят при правенето на секс (club échangiste — фр.). — Б.пр. , които се бяха опитали да включат в седмичната си програма вечер със СМ 116 116 От „садо-мазохизъм“. — Б.пр. , се бяха провалили. Затова пък „Бар-бар“, специализиран от самото начало изключително в садо-мазохистичните практики, без да изисква на входа непременно „кодово облекло“ — освен при определени случаи, — беше претъпкан от самото си откриване. Доколкото знаех, средата СМ беше доста своеобразна, състояща се от хора, които нямат никакъв интерес към обикновените сексуални практики, поради което не желаят да посещават заведенията за класически групов секс.

До входа жена на около петдесет години с кукленско лице, с белезници и със завързана уста обикаляше в една клетка. Взрях се по-внимателно и забелязах, че и краката й не са свободни, глезените й бяха оковани в железни вериги, прикрепени към решетката; единственото й облекло беше корсет от черен скай, върху който висяха огромните й отпуснати гърди. Тя беше робиня и, както бе прието тук, господарят й щеше да я обяви на търг, наддаването щеше да продължи през цялата вечер. Нямаше вид на човек, който се забавлява особено, забелязах, че се върти непрекъснато, опитвайки се да скрие затлъстелия си задник; това обаче беше невъзможно, клетката беше открита от четирите си страни. Вероятно изкарваше така прехраната си, бях чувал, че можеш да бъдеш нает като роб срещу хиляда или хиляда и двеста франка на вечер. Имах чувството, че беше дребна чиновничка — например телефонистка в Осигурителната каса, — която работеше тук, за да изкара месеца. Имаше само една свободна маса, близо до входа към салона за мъчения. Малко след като седнахме, покрай нас мина един висш чиновник, напълно плешив, с шкембе, в костюм от три части, когото черна господарка с гол задник влачеше на каишка. Когато се изравниха с масата ни, тя му заповяда да се съблече до кръста. Той се подчини. Тя измъкна от чантата си железни клещи; гърдите му бяха твърде тлъсти и издути за мъж. Тя защипа с клещите зърната му, които бяха продълговати и зачервени. Той изкриви лицето си от болка. Тя подръпна отново каишката — и той клекна отново на четири крака и се повлече след нея; гънките на корема му, белезникави в слабото осветление, се тресяха. Поръчах си едно уиски, а Валери — портокалов сок. Погледът й остана упорито сведен над масата; не наблюдаваше какво става около нея, нито пък участваше в разговора. За разлика от нея Маржори и Жералдин, двете момичета, които познавах от дирекцията по пластични изкуства, изглеждаха много възбудени. „Всичко е прекалено прилично тази вечер, прекалено прилично…“ — избоботи Брьодан разочарован. Обясни ни, че имало вечери, в които на клиентите им забивали игли в тестисите или в члена; веднъж дори видял как една господарка изтръгнала нокътя на един клиент с клещи. Валери потръпна погнусена.

— Според мен всичко това е повече от отвратително… — каза тя, неспособна да се сдържа повече.

— Защо отвратително ? — възпротиви се Жералдин. — След като участниците имат свобода на избора, няма никакъв проблем. Това е един вид договор и нищо повече.

— Не мога да повярвам, че можеш свободно да избереш унижението и мъката. Но дори и това да е така, не ми се струва достатъчно като основание.

Валери беше наистина ядосана, помислих си дали да не избера подходящ момент, за да сменя темата с израело-палестинския конфликт, но после си дадох сметка, че въобще не ми пука за мнението на тези момичета; дори и ако спрат да ми се обаждат по телефона, това само щеше да намали служебните ми задължения. „Да, тези хора са доста отвратителни… — изцепих се и аз. — Вие също“ — добавих тихичко.

Жералдин не чу или се направи, че не чува. „Ако съм пълнолетна и съм направила вече своя избор — продължи тя — и ако моят фантазъм е да страдам, да изуча мазохистичното измерение на своята сексуалност, не виждам в името на какво биха могли да ми го забранят. Живеем все пак в демокрация…“ Вече започваше да се ядосва, усещах, че скоро ще се позове на правата на човека . При думата демокрация Брьодан й хвърли леко презрителен поглед и се обърна към Валери. „Имате право… — каза той мрачно, — абсолютно отвратително е. Когато видя някой да се съгласява да му изтръгнат нокътя с клещи, а после да серат отгоре му и той да яде лайната на палача си, намирам всичко това за отвратително. Но мен ме интересува именно отвратителната страна на човешката природа.“