Мишел Уелбек - Платформата

— Аз идвам — продължи той, — както всички знаете, от „Нувел Фронтиер“. Ние също, макар това да не е най-известният сектор в дейността на групата, създадохме ваканционни клубове „Ле Паладиен“. Горе-долу по същото време, както и „Клуб Мед“, срещнахме трудности с тези клубове, но ги разрешихме много бързо. Защо? Защото бяхме първият френски туроператор. След като се запознаваха със страната, нашите туристи изявяваха в повечето случаи желание да удължат престоя си под формата на курорт. Маршрутите ни са основателно известни като доста трудни, изискващи добро физическо състояние. Веднъж добрали се с толкова труд до нашивката „пътешественик“, клиентите ни в голямата си част бяха щастливи да влязат за малко и в кожата на обикновени туристи. След успеха на тази формула ние решихме да включим автоматически курортното продължение в повечето маршрути — това позволяваше да раздуем продължителността в каталога: както знаете, един курортен ден, излиза много по-евтино от един екскурзионен ден. При тези условия очевидно беше много лесно да използваме предимно собствените си хотели. Ето и втората посока за размисъл, която ви предлагам — възможно е спасението на ваканционните клубове да е осъществимо чрез по-тясното сътрудничество с туроператорството. И тук е необходимо да проявите въображение и да не се ограничите в онова, което е налице в момента на френския пазар. Очаквам от вас да проучите нова област, може би ще спечелим много, ако се съюзим с големите туристически фирми в Северна Европа.

След съвещанието една жена на около трийсет години с красиво светло лице се приближи до Жан-Ив. Казваше се Марилиз Льо Франсоа и отговаряше за комуникациите.

— Исках да знаете, че оценявам високо изказването ви… — каза му тя. — Беше необходимо. Струва ми се, че успяхте да мотивирате хората отново. Сега всички съзнават, че някой е поел кормилото, сега вече ще можем наистина да се заловим за работа.

Не беше толкова лесно и те бързо си дадоха сметка за това. По-голямата част от туроператорите, британските и най-вече германските, притежаваха вече собствени вериги от ваканционни клубове; нямаха никакъв интерес да влязат в съдружие с други групи. Всички контакти, осъществени в тази посока, се провалиха. От друга страна, „Клуб Медитеране“ сякаш бе открил стандартната и окончателна формула за ваканционния клуб; от създаването му нито един конкурент не бе успял да предложи нещо наистина новаторско.

Най-сетне две седмици по-късно на Валери й хрумна една идея. Беше почти десет часът вечерта; пиеше чаша шоколад, преди да се прибере, отпусната в едно кресло насред кабинета на Жан-Ив. И двамата бяха изтощени, бяха работили цял ден върху финансовия баланс на клубовете.

— Всъщност може би грешим, като разделяме маршрутите от курортния престой.

— Какво искаш да кажеш?

— Спомни си „Нувел Фронтиер“ — дори и извън курортните продължения винаги много се харесваше включването на един ден за почивка и плаж. Хората се оплакваха най-много от непрекъсната смяна на хотели. Мисля, че трябва да съчетаваме систематично екскурзиите с плажната почивка — един ден екскурзия, един ден почивка и така нататък. С връщане всяка вечер в хотела или поне всяка втора вечер в случаите на дълги екскурзии, но без да трябва да стягат багажите си и да освобождават стаите.

— И клубовете предлагат екскурзии, хич не съм сигурен, че вървят добре.

— Да, но те се плащат допълнително, а французите мразят да плащат допълнително. Освен това трябва да ги обявиш на място — хората се колебаят, увъртат, не могат да изберат и в края на краищата не предприемат нищо. Всъщност обичат да откриват нови места, но при условие че всичко е предварително смляно. И най-вече обожават всичко да е включено в цената.

Жан-Ив помисли малко, сетне каза:

— Знаеш ли, никак не е глупаво това, което предлагаш… Освен това би трябвало да може да се организира доста бързо — още това лято, мисля, можем да въведем формулата като допълнение към обикновените престои. Ще я наречем „Открития с Елдорадор“ или нещо от този род.

Преди да започне кампанията, Жан-Ив се посъветва с Льоген; много бързо разбра, че той няма никакво желание да вземе становище нито в едната, нито в другата посока. „Отговорността е изцяло ваша“ — каза му той сдържано. Слушайки Валери да разказва за работата си, аз си давах сметка, че познавам много малко света на висшите чиновници. Дори тандемът, който образуваха с Жан-Ив, беше сам по себе си доста необичаен. „При нормални обстоятелства — ми каза тя — той щеше да има за помощник момиче, което мечтае да заеме мястото му. Това е повод за сложни изчисления в предприятията — понякога имаш сметка да се провалиш, но при положение че можеш да прехвърлиш отговорността върху някой друг.“ В случая те се намираха в, общо взето, здравословна ситуация — никой от групата нямаше желание да заеме мястото им; повечето от чиновниците смятаха покупката на „Елдорадор“ за грешка.