Мишел Уелбек - Платформата

Сон се изправи и се обърна към групата: „Ние сега приближава Ко Пхи Пхи. Там, казах вас, не може стигне. Вие сложили бански отиде там? Отиде пеша, не дълбоко, дъно има. Върви във вода. Куфари не, куфари по-късно.“ Лоцманът подмина един нос, спря мотора, корабът продължи да се движи, докато стигна до едно малко заливче, което се простираше в кръг между обраслите с джунгла скали. Водата, прозрачно-зелена, се плискаше в идеално белия, нереален пясък на един плаж. Сред гората, преди първите възвишения, се виждаха дървени бунгала на колове, с покриви, покрити с палмови листа. За миг групата се смълча. „Земният рай…“ — прошепна Силви със свито от искрено вълнение гърло. Не преувеличаваше. Но не беше Ева. Нито аз Адам.

Членовете на групата се надигнаха един по един и започнаха да се прехвърлят през борда на кораба. Помогнах на Жозет да слезе при мъжа си. Беше си запретнала полата до кръста и й беше малко трудно да прекрачи, но беше очарована, кихаше от възторг. Извърнах се, морякът тайландец чакаше, облегнат на едно весло, да слезе и последният пътник. Валери беше кръстосала ръце върху коленете си, погледна ме изпод вежди и се усмихна смутено. „Забравих да си сложа банския“ — каза накрая тя. Вдигнах бавно ръце в знак на безпомощност. „Ами мога да отида…“ — казах глупаво аз. Тя прехапа устни с раздразнение, стана, рязко си събу панталона. Гащите й бяха дантелени, много фини, в абсолютен разрез с духа на екскурзията. Отстрани се подаваха косми, доста гъсти, много черни. Аз не отвърнах глава, би било тъпо, но и погледът ми не беше прекалено настоятелен. Слязох отляво на кораба и й подадох ръка да й помогна; тя скочи на свой ред от кораба. Водата ни стигаше до кръста.

Преди да отиде на плажа, Валери разгледа още веднъж герданите от мидени черупки, които бе купила за племенниците си. Веднага след като се бе дипломирал, брат й беше намерил работа като инженер изследовател в Елф 95 95 Голяма френска петролна компания (Elf-Aquitaine et Total) с 5% държавно участие. — Б.пр. . След няколко месеца стаж във фирмата той беше заминал за Венецуела — първото му назначение в чужбина. След година се бе оженил за местно момиче. На Валери й се струваше, че дотогава не бе имал особено голям сексуален опит, поне не беше водил никога момичета вкъщи. Това се случва често с момчета, които следват инженерство — нямат време да излизат, да ходят с момичета. Забавленията им са без последствия, от типа на суперинтелигентни игри на роли или партии шах по Интернет. Взимат си дипломата, намират веднага работа и откриват едновременно всичко: парите, професионалните отговорности, секса; рядко устискват. Бертран се беше оженил за метиска от много кръстоски, с великолепно тяло; няколко пъти, когато бяха на почивка при родителите й, на плажа на Сент-Ке-Портрийо Валери бе изпитала горещ прилив на желание към снаха си. Беше й трудно да си представи брат си да прави любов. И въпреки това те имаха вече две деца, изглеждаха щастлива двойка. Не беше трудно да купиш подарък за Хуана — обичаше бижутата, а светлите камъни се открояваха чудесно върху кафявата й кожа. Затова пък не бе намерила нищо за Бертран. Когато мъжете нямат пороци, е много трудно да отгатнеш какво би им доставило удоволствие.

Прелиствах „Phuket Weekly“ 96 96 „Пхукетски седмичник“ (англ.). — Б.пр. , който намерих в един от салоните на хотела, когато забелязах, че Валери се разхожда по протежението на плажа. Малко по-надолу имаше група германци, които се къпеха голи. Тя се поколеба за миг, след което се отправи към мен. Слънцето беше ослепително; беше почти пладне. Така или иначе не можех да се измъкна. Бабет и Леа минаха покрай нас — носеха сакове през рамо, инак бяха също абсолютно голи. Отбелязах този факт, без да реагирам. Затова пък Валери ги проследи с поглед, с любопитство, без да се смущава. Те са настаниха недалеч от германците. „Май ще се изкъпя…“ — казах аз. „Аз ще ида малко по-късно…“ — отвърна тя. Влязох във водата без усилия. Бе топла, прозрачна, прекрасно спокойна; малки сребърни рибки плуваха близо до повърхността. Беше плитко, на сто метра от брега все още имах дъно. Извадих си инструмента от плувките, затворих очи и си представих Валери, такава каквато я бях видял — с полуразголено котенце под дантелените й гащички. Веднага ми стана, това беше вече нещо; би могло да бъде начало на мотивация. Нали трябва да се живее, да се създават човешки отношения; бях прекалено напрегнат по принцип, и то от дълго време насам. Може би трябваше да предприемам нещо вечер, да играя федербал или да участвам в някой хор, или нещо друго. Единствените жени, за които успявах да си спомня, бяха онези, с които се бях чукал. И това беше все пак нещо; човек си изгражда спомени, за да не бъде съвсем сам в мига на смъртта. Не биваше да мисля така. „Think positive — си казах аз разтревожено, — think different“. 97 97 Мислете позитивно (…), мислете различно (англ.). — Б.пр. Тръгнах бавно към брега, спирайки на всеки десет метра и поемайки си дълбоко дъх, за да се отпусна. Първото нещо, което осъзнах, когато стъпих на плажа, бе, че Валери беше свалила горнището на банския си. В момента се беше излегнала по корем върху пясъка, но щеше да се обърне, това беше толкова неизбежно, колкото движението на планетата. Та докъде бях стигнал? Седнах върху плажната кърпа и леко се прегърбих. „Think different“ — си повторих. Бях виждал гърди и преди, бях ги галил и близал; но ето че отново бях потресен. Предполагах, че има прекрасни гърди; но беше по-лошо, отколкото си го представях. Не бях в състояние да откъсна поглед от зърната, от ареолите; тя не можеше да не забележи погледа ми; и все пак мълча в продължение на няколко секунди, които ми се сториха много дълги. Какво точно става в главите на жените? Приемат толкова лесно условията на играта. Понякога, когато се наблюдават голи от глава до пети в огледало, в погледа им се забелязва някакъв реализъм, хладна преценка на собствените им възможности за прелъстяване, каквато никой мъж няма никога да постигне. Първи сведох поглед аз.