Мишел Уелбек - Платформата

Явно е, че в салон за масаж рядко ще попаднеш на момиче, което има наистина желание да прави любов. Веднага щом влязохме в стаята, Син коленичи пред мен, свали панталона и слипа ми и пое с устни члена ми. Веднага се надървих. Тя го забели с леки движения на устните си. Затворих очи, замаян от силна тръпка, помислих, че ще се изпразня в устата й. Тя внезапно спря, съблече се с усмивка, сгъна дрехите си и ги постави върху стола. „Massage later…“ 86 86 Масажът по-късно (англ.) — Б.пр. — каза тя, изтягайки се на кревата; после разтвори бедра. Бях вече в нея и се движех бързо нагоре-надолу, когато си дадох сметка, че бях забравил да си сложа презерватив. Според докладите на „Лекари по света“ 87 87 Неправителствена френска хуманитарна организация, създадена през 1980 г. и прочула се с изключително навременната и ефикасна помощ, оказвана от лекарите доброволци по всички горещи точки на света. — Б.пр. една трета от тайландските проститутки са серопозитивни. Не бих казал, че изпитах тръпка на ужас; просто бях леко раздразнен. Няма съмнение, че всички кампании за предпазване от СПИН завършиха с пълен провал. Все пак бях поомекнал. „Something wrong?“ 88 88 Нещо не наред ли? (англ.) — Б.пр. — обезпокои се тя, повдигайки се на лакти. „Maybe… a condom“ 89 89 Може би… презерватив (англ.). — Б.пр. — казах смутено аз. „No problem, no condom… I am OK!“ 90 90 Няма проблеми, без презерватив… Окей съм! (англ.). — Б.пр. — подхвърли тя игриво. Взе тестикулите ми в шепата си, а с другата ръка започна да ми го гали. Излегнах се по гръб, отдавайки се на милувката. Движението на ръката й стана по-бързо, усетих отново как кръвта издува члена ми. В крайна сметка нали минават през медицински контрол или нещо от този род. Щом се надървих, тя седна върху мене и го пое веднага докрай. Кръстосах ръцете си около слабините й; чувствах се неуязвим. Започна с леки въртения да си движи таза, удоволствието й нарастваше, разтворих бедрата й, за да проникна още по-навътре. Насладата беше голяма, почти опияняваща, дишах много бавно, за да се удържа, усещах се помирен със света. Тя се изтегна върху мене, потърка силно срамната си кост в моята, като надаваше тихи викове на удоволствие; вдигнах ръка, за да погаля тила й. В момента на оргазма замръзна, нададе дълго стенание и се отпусна тежко върху гърдите ми. Бях все още в нея, усещах как котенцето й се свива и отпуска. Получи втори оргазъм, една дълбока контракция, идваща отвътре. Без да искам, я притиснах в прегръдките си и се изпразних с вик. Остана неподвижна, с глава върху гърдите ми, около десетина минути; после стана и ми предложи да взема душ. Изсуши ме много нежно, попивайки ме с пешкира, както се прави с бебе. Седнах на канапето и й предложих цигара. „We have time — каза тя, — We have a little time…“ 91 91 Имаме време (…) Имаме малко време (англ.). — Б.пр. . Научих, че е на трийсет и две години. Не харесвала работата си, но мъжът й я изоставил с две деца. „ Bad man — каза тя, — Thai men, bad men“ 92 92 Лош човек (…) Тайландските мъже лоши мъже (англ.). — Б.пр. . Попитах я дали има приятелки сред другите момичета. Не много, каза тя; повечето от момичетата били млади и без мозък, харчели всичко спечелено за дрехи и парфюми. Тя не била като тях, била сериозна, влагала парите си в банка. След няколко години можела да спре да работи и да се върне в селото си; родителите й били стари сега, имали нужда от помощ.

Когато си тръгвах, й дадох бакшиш от две хиляди бати; беше смешно, беше прекалено много. Тя взе банкнотите недоверчиво, поздрави ме няколко пъти, сключила ръце на височината на гърдите си. „You good man“ 93 93 Ти добър човек (англ.). — Б.пр. — каза тя. Надяна минижупа и чорапите си; оставаха й два часа работа преди затварянето. Изпрати ме до вратата, сключи още веднъж ръце. „Take care — каза тя още, — be happy.“ 94 94 Всичко хубаво (…) бъди щастлив (англ.). — Б.пр. Излязох на улицата малко замислен. Заминаването утре бе определено за осем часа сутринта, последният етап от пътешествието. Запитах се как ли бе прекарала Валери свободния си ден.

„Купих подаръци за семейството си — каза тя. — Намерих прекрасни мидени черупки.“ Корабът се носеше по тюркоазената вода между варовиковите скали, покрити с гъста джунгла; точно така си представях пейзажа в „Островът на съкровищата“. „Човек трябва да признае все пак, природата, да…“ — казах аз. Валери ме погледна внимателно; беше вдигнала косата си на кок, но от двете страни на лицето й няколко къдрици се развяваха на вятъра. „Природата все пак, понякога…“ — продължих аз плахо. Сигурно съществуват уроци по разговор , както съществуват уроци по салонни танци; явно се бях посветил твърде много на счетоводството, бях отвикнал да общувам. „Давате ли си сметка, че сме 31 декември…“ — отбеляза тя невъзмутимо. Обиколих с поглед безкрайната синева, тюркоазения океан; не, не си давах истински сметка. Голяма смелост е била нужна на хората, за да колонизират студените зони.