Мишел Уелбек - Платформата

Хвърлих отново поглед върху 47 — очакването е възбуждащ момент, човек би искал да го продължи възможно по-дълго; но винаги съществува рискът друг клиент да вземе момичето. Махнах леко с ръка на келнера. „Аз не съм евреин“ — възкликна Робер, мислейки, че се готвя да му възразя. Всъщност можех да му възразя по няколко пункта — бяхме все пак в Тайланд и индивидите от жълтата раса не са били никога считани от белите за „низши братя“, а за развити човешки същества, членове на различна цивилизация, сложни и дори малко опасни; можех също да му обърна внимание, че сме тук да чукаме и че неговите философствания само ни губят времето; всъщност това беше основното ми възражение. Келнерът се доближи до масата ни; Робер му направи знак да повтори поръчката. „I need a girl 82 82 Имам нужда от момиче (англ.). — Б.пр. — казах аз с тънък гласец, — the girl forty seven.“ 83 83 Момичето четирийсет и седем (англ.). — Б.пр. Той обърна към мен лице, обезпокоено и въпросително; група китайци се бяха настанили току-що на съседната маса, вдигаха ужасен шум. „The girl number four seven!“ 84 84 Момичето номер четири седем (англ.) — Б.пр. — изкрещях аз, разчленявайки сричките. Този път разбра, усмихна се широко и се отправи към микрофона, който беше поставен пред стъклото, каза няколко думи в него. Момичето стана, слезе по пейките и пое към един страничен изход, приглаждайки косите си. „Расизмът — продължаваше Робер, поглеждайки ме изкосо, — се характеризира, струва ми се, най-напред с нарастване на антипатията, с усещане за бурна надпревара между мъжкарите от различни раси; като следствие на това се стига до увеличаване на сексуалното влечение към женските от другата раса. Истинският залог на расовите стълкновения — ясно произнесе Робер — не е нито икономически, нито културен, той е биологически и животински: надпревара за вагината на младите жени.“ Предусещах, че ще се захване с дарвинизма; в този момент келнерът се върна на масата ни, придружен от номер 47. Робер вдигна очи към нея и дълго я разглежда. „Добър избор… — заключи сдържано той, — има вид на мръсница.“ Момичето се усмихна свенливо. Пъхнах ръка под полата й и погалих задника й, един вид закрила. Тя се сгуши в мен.

— Така е, в моя квартал белите нямат думата… — намеси се Лионел ни в клин, ни в ръкав.

— Точно така! — одобри енергично Робер. — Вие се страхувате и имате основание да се страхувате. Предвиждам в бъдеще увеличаване на расовото насилие в Европа; всичко това ще завърши с гражданска война — каза той, леко разпален, — всичко това ще се разреши с „Калашников“. Изпи на един дъх коктейла си; Лионел започваше да гледа на него с известна боязън. „Мен ми е все тая! — добави той, тряскайки чашата на масата. — Аз съм западняк, но мога да живея където си искам, засега парите са си все още у мен. Бях в Сенегал, в Кения, в Танзания, на Брега на слоновата кост. Момичетата не са такива майсторки като тайландките, вярно е; не са така нежни, но са добре сложени и имат ухаещи катерички.“ Явно в този момент бе обзет от спомени, защото внезапно млъкна. „What is your name?“ — използвах да попитам номер 47. „I am Sin“ 85 85 „Как се казваш? (…) — Казвам се Син.“ „Sin“ (англ.) означава „грях“. — Б.пр. — отвърна тя. Китайците от съседната маса бяха направили своя избор; поеха към етажите с пръхтене и смях; настъпи относителна тишина. „Застават на четири крака — малките негърки — показват ти дупето и котенцето си — продължи замислено Робер; а отвътре котенцето им едно такова розово…“ — добави той шепнешком. Станах и аз. Лионел ми хвърли признателен поглед; явно беше доволен, че избрах пръв момиче, без мен щеше да му е по-малко неудобно. Кимнах за сбогом на Робер. Суровите черти на лицето му бяха изкривени в горчива гримаса, гледаше към залата — и отвъд нея към целия човешки род — без капка милост. Беше си излял душата, поне му бе предоставена тази възможност; усещах, че ще го забравя много бързо. Изведнъж ми се стори бита карта, свършен човек; имах чувството, че дори е загубил желание да прави любов с момичетата. Животът може да се опише като процес на обездвижване, най-добре той се наблюдава при френския булдог — искрящ от жизненост като млад и тъй апатичен в зрялата си възраст. При Робер този процес бе доста напреднал; може би имаше още ерекции, но и това не беше сигурно; и без тях човек може да се прави на умен, да създава впечатление, че е разбрал поне малко живота, а животът винаги свършва. Моята съдба наподобяваше неговата, споделяхме едно и също поражение; и въпреки това не изпитвах към него истинска солидарност. При отсъствието на любов нищо не може да бъде свято. Под кожата на клепачите ти се сливат петънца от светлина; имаш видения, имаш мечти. Всичко това не се отнася до човека, който чака нощта; нощта настъпва. Платих две хиляди бати на келнера, който ме придружи до двойната врата, водеща към етажите. Син ме държеше за ръка; през следващите един-два часа щеше да се опита да ме направи щастлив.