Мишел Уелбек - Платформата

От вечерта на река Куай разпределението по маси бе окончателно установено. Валери се бе присъединила към онова, което наричаше „лагера на еснафите“, Жозиан се бе отделила с натуропатите, с които споделяше някои ценности, като например упражненията с цел постигане на покой. Така на обед можах да наблюдавам едно истинско състезание по покой между Албер и Жозиан под любопитния поглед на еколозите, които, живеейки в своята затънтена дупка на областта Франш Конте, явно имаха по-малък достъп до подобни упражнения. Макар и от парижката област, Бабет и Леа също нямаха кой знае какво да кажат освен по едно „Супер е…“ от време на време. Покоят беше за тях средносрочна цел. Общо взето, масата беше уравновесена, имаше двама родени лидери от различен пол, способни на активно сътрудничество. При нас имаше известни затруднения. Жозет и Рьоне коментираха редовно менюто, бяха прекрасно свикнали с кухнята, Жозет дори възнамеряваше да си запише някои рецепти. От време на време критикуваха съседната маса, смятайки седналите на нея за претенциозни и за позьори ; всичко това не можеше да ни отведе далеч и аз обикновено чаках с нетърпение десерта.

Върнах на Рьоне гида „Мишлен“, оставаха ни четири часа път до Пхукет. В бара на ресторанта си купих бутилка меконг. Последвалите четири часа прекарах в битка със срама, който не ми позволяваше да извадя бутилката от чантата си и спокойно да се натряскам; накрая срамът победи. Входът на Beach Resortel 71 71 Туристически неологизъм, съчетание между resort (ваканционно селище) и hotel (хотел) (англ.). — Б.пр. беше украсен с лента, на която пишеше ДОБРЕ ДОШЛИ НА ГРУПАТА ПОЖАРНИКАРИ ОТ ШАЗЕ. „Ама че работа — отбеляза Жозет. — Ами че в Шазе живее сестра ти…“ Рьоне не можеше да се сети. „Да, да, сигурна съм“ — настоя тя. Преди да си взема ключа за стаята, успях да я чуя още веднъж: „В крайна сметка прекосяването на провлака Кра ни загуби цял ден“; най-лошото беше, че беше права. Свлякох се на леглото king size и си сервирах пълна чаша алкохол; после още една.

Събудих се с жестоко главоболие и дълго повръщах в клозетната чиния. Беше пет часът сутринта — твърде рано за закуска. В чекмеджето на нощното шкафче имаше Библия на английски и книга за учението на Буда. „Because of their ignorance — прочетох в нея, — people are always thinking wrong thoughts and always loosing the right viewpoint and, clinging to their egos, they take wrong actions. As a result, they become attached to a delusive existence.“ 72 72 Поради невежеството си хората мислят винаги погрешно, губят правилната гледна точка и, вкопчени в своето его, извършват погрешни действия. И в резултат на това се привързват към едно измамно съществувание (англ.). — Б.пр. Не бях много сигурен, че разбирам, но последната фраза илюстрираше прекрасно сегашното ми състояние; тя ми донесе достатъчно облекчение, за да мога да дочакам закуската. На съседната маса имаше група чернокожи, американци гиганти, човек би помислил, че са баскетболен отбор. По-нататък маса с китайци от Хонконг — личеше си, че са такива поради мръсотията им, доста трудно поносима за един западняк, но хвърляща тайландците в ужас, който навикът едва ли можеше да притъпи. За разлика от тайландците, които при всякакви обстоятелства се придържат към една педантична, стигаща до превзетост чистота, китайците се хранят лакомо, смеят се високо с отворена уста и пръскат наоколо парчета храна, плюят по земята, секнат се с пръсти — изобщо държат се като свине. А това, че са многобройни свине, съвсем не оправя нещата.

Само няколко минути разходка из улиците на Патонг Бийч си дадох сметка, че всичко, което цивилизованият свят е могъл да произведе като туристи, се беше събрало накуп тук, върху двата километра крайбрежие. Само на разстояние от десетина метра срещнах японци, италианци, германци, американци, без да броя няколкото богати скандинавци и южноамериканци. „Всички си приличаме, всички търсим слънце“ — беше ми казало момичето от туристическата агенция. Държах се като образцов среден клиент: наех шезлонг с дюшек, чадър, изпих няколко спрайта, покиснах се умерено дълго в морето. Вълните бяха приятни. Прибрах се в хотела към пет часа, средно доволен от свободния си ден, но решен да го продължа. „I was attached to a delusive existence“ 73 73 Бях привързан към едно измамно съществувание (англ.). — Б.пр. . Оставаха ми баровете с момичета; преди да се насоча към подходящия квартал, се разходих пред витрините на ресторантите. В „Roal Savoy Seafood“ забелязах двойка американци, които разглеждаха с преувеличено внимание един омар. „Двама бозайници пред ракообразно“, си казах. Един келнер се приближи към тях, разлят в усмивка, вероятно, за да изтъкне, че продуктът е пресен. „Станаха трима“, продължих машинално аз. Тълпата не спираше да се стича — самотници, семейства, двойки; всичко създаваше силно впечатление на невинност.