Мишел Уелбек - Платформата

Тя го стисна в прегръдките си. Той й се усмихна:

— Толкова си топла, Мидж, Мидж… толкова топла…

Да, помисли си Мидж, това е отчаянието. Нещо ледено, безкраен студ и самота. Никога досега не беше осъзнавала, че отчаянието е студено; беше си го представяла винаги като парещо, пламенно, буйно. Но не. Ето какво беше то, отчаянието: без дъно, бездна от ледена тъмнина, от непоносима самота. И грехът на отчаянието, за който говореха свещениците, беше студен грях, който се състоеше в това да се откъснеш от всякакъв човешки контакт, топъл и жив.

Свърших четенето към двайсет и един часа, станах, отидох до прозореца. Морето беше спокойно, безброй светли петънца танцуваха по повърхността му; лек ореол обграждаше лунния диск. Знаех, че днес през нощта в Ко Ланта ще има full moon rave party 70 70 Рейв парти на пълнолуние (англ.). — Б.пр. ; Бабет и Леа щяха несъмнено да отидат заедно с доста голяма част от клиентите. Човек се отказва от живота с лекота, с лекота сам го отстранява. В мига, в който вечерта започна да се организира, такситата започнаха да идват пред хотела и по коридорите настана раздвижване, не изпитах нищо повече от тъжно облекчение.

Провлакът Кра — тясна ивица планинска земя, разделяща голфа на Тайланд от Андаманско море, — се пресича в северната си част от границата между Тайланд и Бирма. На ширината на Ранонг — най-крайната южна точка на Бирма — той не е повече от двайсет и два километра; после постепенно се разширява и образува Малайския полуостров.

От стотиците острови, разпръснати из Андаманско море, само няколко са обитавани и нито един от онези, които се намират на бирманска територия, не се използва за туризъм. Затова пък островите в залива Пхангнга на тайландска територия носят на страната 43% от годишния й доход от туризъм. Най-важният е Пхукет, където „the resorts“ са започнали да се развиват още в средата на осемдесетте години, предимно с китайски и френски капитали (групата „Орор“ се е ориентирала много бързо към Югоизточна Азия като към ключов сектор за разширяването й). Няма съмнение, че в главата си, посветена на Пхукет, „Гидът на пътешественика“ достига до най-високата степен на омраза, вулгарен елитизъм и агресивен мазохизъм. „Пхукет е за някои — съобщават авторите от самото начало, — островът, който е в подем“; за нас той потъва.

„И все пак — продължават те — тази перла на Индийския океан не може да се отмине… Преди няколко години все още превъзнасяха Пхукет: слънце, плажовете на мечтите ви, сладък живот. С риск да внесем смут в тази прекрасна симфония, ще ви признаем истината: Пхукет не ни харесва вече! Патонг бийч, най-известният плаж, е покрит с бетон. Клиентелата е навсякъде все повече мъжка, баровете с момичета се множат, усмивките се купуват. Що се отнася до бунгалата за пътешествениците, те са преминали през лифтинга на булдозерите и са отстъпили мястото си на хотели за самотни европейци с шкембета.“

Трябваше да прекараме две нощи на Патонг Бийч; настаних се уверено в автобуса, напълно готов да изиграя ролята си на самотен европеец с шкембе. Екскурзията щеше да завърши с апогея на трите свободни дни в Ко Пхи Пхи, място, прието за класическия рай. „Какво да кажем за Ко Пхи Пхи? — жалваше се ваканционният гид. — Сякаш че ни карат да говорим за измамена любов… Иска ти се да кажеш нещо хубаво — но с огромна буца в гърлото.“ За мазохиста манипулатор не е достатъчно само той да е нещастен; нещастни трябва да бъдат и другите. След трийсет километра автобусът спря да зареди бензин; хвърлих „Гида на пътешественика“ в кофата за боклук на бензиностанцията. Западен мазохизъм, казах си. Два километра по-късно осъзнах, че сега вече нямам наистина нищо за четене; налагаше се да издържа до края на екскурзията без защитния екран на нито един печатен текст. Огледах се около себе си, ударите на сърцето ми зачестиха, външният свят ми се стори внезапно много по-близък. От другата страна на реда Валери беше нагласила седалката в легнало положение; изглежда, мечтаеше или спеше, лицето й бе извърнато към стъклото. Опитах се да последвам примера й. Навън се редуваха пейзажи с най-разнообразна растителност. Прибягнах до последната възможност и взех назаем от Рьоне гида „Мишлен“; така научих, че каучуковите плантации и латексът играят решаваща роля в икономиката на региона — Тайланд беше на трето място в света по производство на каучук. Значи тази заплетена растителност служеше за производство на презервативи, на гуми; човешката изобретателност беше наистина забележителна. Човекът можеше да бъде критикуван в много отношения, но това беше плюс, който никой не можеше да му отрече — беше изобретателен бозайник.