Мишел Уелбек - Платформата

На сутринта плажът беше пуст. Изкъпах се веднага след закуска; въздухът беше влажен. Скоро слънцето щеше да започне изкачването си по небето, увеличавайки рисковете от рак на кожата при индивиди от бялата раса. Имах намерение да остана точно толкова, колкото беше необходимо на камериерките да почистят стаята ми, след което да се прибера, да си легна и да включа климатика докрай; представях си свободен ден без никакви безпокойства.

От своя страна Том Круз не преставаше да се тревожи от тази история с метиската; дори възнамеряваше да разкаже за случката на жена си (която — и там беше целият проблем — не се задоволяваше с това да бъде обичана; искаше да бъде най-секси, най-желаната от всички жени). Той, кретенът, се държеше така, сякаш бракът му бе застрашен. „Ако тя запазеше самообладание и беше великодушна, щеше да й каже, че съжалява, че дълбоко съжалява и че обещава това никога да не се повтори. Ако избухнеше в сълзи, щеше да я умолява да му прости — ако трябва на колене — и щеше да се закълне върху Библията, че това няма да се повтори никога вече.“ Очевидно, и в двата случая ставаше дума почти за едно и също нещо; но непрестанните угризения на героя, колкото и да бяха безинтересни, започваха да пречат на развоя на историята, която беше в крайна сметка сериозна — ставаше дума за много опасни мафиоти, за ФБР, а може би дори и за руснаците. В началото човек се дразнеше, докато накрая ставаше просто вбесяващо.

Опитах с другия си американски бестселър, „Total Control“ 67 67 Тотален контрол (англ.). — Б.пр. от Дейвид Г. Балдачи, но беше още по-зле. Този път героят не беше адвокат, а млад свръхнадарен компютърен специалист, който работеше сто и десет часа на седмица. Затова пък жена му беше адвокатка и работеше деветдесет часа на седмица; имаха едно дете. Ролята на лошите играеше този път „европейска“ фирма, която прибягваше към мошенически маневри, за да спечели някакъв пазар. Този пазар се падаше по-право на американското предприятие, в което работеше героят. По време на един разговор лошите от европейската фирма си позволиха „без никакво смущение“ да запалят няколко цигари; от тях въздухът буквално се осмърдяваше, но героят успя да издържи на изпитанието. Изкопах малка дупка в пясъка, за да сложа в нея двете произведения; проблемът сега беше да намеря нещо за четене. Да живееш без четиво е опасно, трябва да се задоволиш с реалния живот, а това беше рисковано. Бях на четиринайсет години, когато един следобед, карайки ски — мъглата беше особено гъста, — се загубих и попаднах на сняг, застрашен от лавини. Спомням си най-вече облаците с цвят на олово, много ниски, абсолютната тишина на планината. Знаех, че масите сняг можеха да се отделят внезапно, при рязко движение от моя страна или дори без видима причина, вследствие на минимално повишаване на температурата или при един полъх на вятъра. Щяха да се сгромолясат върху мен и да ме запокитят стотици метри надолу към зъберите; щях да умра вероятно веднага. Въпреки това не изпитвах никакъв страх. Бях раздразнен, че нещата са се стекли така, раздразнен заради себе си и другите. Бих предпочел една по-добре подготвена смърт, някак по-официална, с боледуване, тържественост и сълзи. Най-вече съжалявах, да си призная, че не познавах тялото на жената. През зимните месеци баща ми даваше под наем първия етаж на къщата си; тази година — на семейство архитекти. Дъщеря им Силви беше също на четиринайсет години; изглежда, я привличах, поне търсеше повод да бъде с мен. Беше дребна, грациозна, косите й бяха черни и къдрави. Дали и онази й работа беше черна и къдрава? Ето какви мисли ме занимаваха, докато мъчително прекосявах склона на планината. Оттогава често съм се чудил на тази своя особеност — изправен пред опасност, дори пред смъртта, не изпитвам никакво необичайно вълнение, никакво покачване на адреналина. Лично аз търсех напразно усещанията, които привличат „спортистите на крайностите“. Въобще не съм смел и избягвам възможно максимално опасностите, но когато това е невъзможно, ги приемам с волско спокойствие. Несъмнено в това не бива да се търси смисъл, то е просто техническа работа, въпрос на дозировка на хормоните; други човешки същества, които са привидно като мен, не изпитват никакво вълнение при вида на женското тяло; а и по онова време, както и сега понякога, то ме кара да изпадам в транс, който не мога да овладея. При повечето обстоятелства в живота ми съм бил почти толкова свободен, колкото е прахосмукачката.