Мишел Уелбек - Платформата

Бих могъл да поговоря с тях, бяхме членове на една и съща туристическа група; не можех да претендирам, че съм потенциален любовник, което ограничаваше автоматично обсега на разговорите; бях платил същия начален билет ; тъй че можех все пак да установя някакъв контакт. Бабет и Леа, както се оказа, работеха в една и съща агенция за комуникации ; основно организираха изяви . Изяви? Да. С институции или предприятия, които искали да развият меценатските си отдели. Със сигурност има откъде да потекат пари, помислих си аз. И да, и не. Сега предприятията се насочвали все повече към „правата на човека“, инвестициите намалели. Е, вървяло все пак. Заинтересувах се от заплатата им — била добра. Горе-долу двайсет и пет пъти по-висока от тази на един работник в металургическата промишленост на Сурат Тани. Икономиката е истинска загадка.

След пристигането в хотела групата се разпръсна — поне така предполагах; нямах желание да обядвам с другите, бяха ми малко писнали, другите. Пуснах пердетата и се изтегнах. Странно, но веднага заспах, сънувах една французойка от Магреба — крачетата й се виждаха съвсем ясно, — която танцуваше в метрото. Нямаше чертите на Айша, поне така ми се стори. Беше се хванала за централния пилон като момичетата по баровете go-go 56 56 Танцувални барове със стриптийз (англ.). — Б.пр. . Гърдите й бяха прикрити с тънка памучна лента, която тя постепенно повдигаше. Освободи ги изцяло с усмивка; бяха издути, кръгли и кафяви, великолепни. Тя облиза пръстите си и започна да гали зърната. После сложи ръката си върху панталона ми, свали ципа на дюкяна ми и извади члена ми, започна да ми прави чикия. Хората минаваха покрай нас, слизаха на спирките си. Тя клекна на четири крака на пода, вдигна минижупа си; отдолу нямаше нищо. Вулвата й бе приветлива, оградена с много черни косми — същински подарък; започнах да прониквам в нея. Мотрисата бе наполовина пълна, но никой не ни обръщаше внимание. Това изобщо не можеше да се случи. Беше сън на изгладнял човек, безумен сън на застаряващ мъж.

Събудих се към пет часа и установих, че съм изпоцапал обилно чаршафите със сперма. Нощна полюция… беше трогателно. Установих също с голямо учудване, че продължавам да съм надървен; вероятно беше от климата. Една хлебарка лежеше по гръб по средата на нощното шкафче, крачката й ясно се виждаха. Тя поне се е оттървала от грижите си, би казал баща ми. Баща ми беше умрял в края на 2000 г. и беше направил добре. Така съществуването му беше изцяло през XX в., частица от който беше и той, отвратителна частица. Лично аз оцелявах, живурках някак си. Бях в четирийсетте, все пак в началото на четирийсетте , в края на краищата бях само на четирийсет години; бях, кажи-речи, на средата на пътя си. Смъртта на баща ми ми даваше известна свобода; все още не бях казал последната си дума.

Разположен на източния бряг на Ко Самуи, хотелът отговаряше идеално на представата за тропически рай , такъв, какъвто го описват в туристическите брошури. Хълмовете наоколо бяха обрасли с непроходима растителност. Ниските постройки, потънали в зеленина, се спускаха амфитеатрално към един овален басейн с джакузи в двата края. Можеше да доплуваш до бара, който се намираше на островче в центъра на басейна. Няколко метра по-надолу имаше плаж с бял пясък, там беше морето. Огледах сдържано околността; в далечината разпознах Лионел, който се хвърляше срещу вълните като контузен делфин. Поех обратно и се добрах до бара по едно малко мостче, което минаваше над басейна. С изкуствена разсеяност се запознах с менюто от коктейли; the happy hour 57 57 Щастливият час (англ.). — Б.пр. започваше.

Точно си бях избрал един Сингапурски слинг , когато се появи Бабет. „М-да — казах си, — м-да…“ Беше облечена с костюм в две части — тесни шорти и широка лента вместо сутиен, една феерия от светло — и тъмносиньо. Платът изглеждаше изключително фин; явно беше бански, който едва при намокряне разкриваше прелестите си. „Няма ли да се къпете?“ — попита ме тя. „Хммм…“ — отвърнах. Появи се и Леа, по-класически секси, с цял бански от яркочервен винил, съшит с черни ципове, някои от които не бяха закопчани и показваха кожата й (през единия, този, който минаваше през лявата й гърда, се виждаше зърното), долната част беше силно разголена. Тя ми кимна, преди да се присъедини към Бабет на брега; когато ме загърби, си дадох сметка, че има идеално задниче. В началото се отнасяха с подозрение към мен, но след като ги бях заговорил на ферибота, бяха заключили, че съм безобидно човешко същество, сравнително забавно. Имаха право — така беше горе-долу.