Мишел Уелбек - Платформата

— Така ли! — изписка тя пронизително — А на мене ми се повръща от това, че някоя дебела свиня може да плати, за да навре оная си работа в някое дете!

— Не сте длъжна да ми светите, скъпа госпожо… — отговори й той спокойно.

Тя стана разтреперана с чинията ориз в ръка. На съседната маса всички разговори бяха секнали. Помислих, че ще запокити чинията в лицето му и, струва ми се, само някакъв остатък от шубе я възпря. Робер я гледаше изключително сериозен, мускулите под полото му се бяха изопнали. Нямаше вид на човек, който прощава, идеално си го представях как я шамаросва. Тя трясна върху масата с все сила чинията си, която се счупи на три, обърна се и изчезна в нощта, ситнейки бързо по посока на бунгалата.

— Тссс… — процеди сдържано той.

Валери беше заклещена между него и мен; той се надигна галантно, обиколи масата и седна на мястото на Жозиан, в случай че и тя пожелаеше да напусне масата. Тя обаче не направи нищо такова; в този момент келнерът донесе кафето. След като изпи две глътки, Валери се обърна отново към мен.

— Вярно ли е, че сте платили за момиче?… — попита ме внимателно тя. Тонът й беше заинтригуван, но лишен от откровен упрек.

— Те съвсем не са чак толкова бедни, тези момичета — добави Робер, — могат да си позволят мотори и скъпи дрехи. Има и такива, които си правят пластични операции на гърдите. Никак не е евтино да си направиш пластична операция на гърдите. Е, помагат и на родителите си… — добави замислено той.

Съседната маса размени няколко думи на тих глас, след което бързо се разотиде — явно от солидарност. Ние останахме един вид господари на терена. Луната осветяваше сега изцяло повърхността на понтона, която леко блестеше.

— Толкова ли са добри тези малки масажистки? — запита мечтателно Рьоне.

— Аааа, господине! — възкликна Робер с нарочно приповдигнато вълнение, което, струва ми се, бе всъщност и искрено, — те са чудо, истинско чудо! Вие още не сте видели Патайа. Това е курорт на източния бряг — продължи въодушевено той, — който е изцяло отдаден на похотта и разврата. Първи там са отишли американците, по време на войната във Виетнам, после доста англичани и германци, а сега започват да прииждат поляци и руснаци. Там всеки е обслужен, има за всички вкусове — хомосексуалисти, хетеросексуални, травестити… Това са Содом и Гомор, взети заедно. Дори още по-добре, защото има и лесбийки.

— Мммм… — бившият месар изглеждаше замислен. Жена му спокойно се прозя, извини се и се обърна към съпруга си — явно искаше да се прибере, за да си легне.

— В Тайланд — заключи Робер — всеки може да намери онова, което желае, и всеки може да намери нещо качествено . Разказват за бразилките или за кубинските момичета. Много съм пътувал, господине, и съм пътувал за удоволствие, за мен няма никакво съмнение — тайландките са най-добрите любовници в света.

Седнала срещу него, Валери го слушаше най-сериозно. Малко след това тя се оттегли с тънка усмивка, последвана от Жозет и Рьоне. Лионел, който не пророни дума през цялата вечер, стана на свой ред, аз също. Нямах особено желание да продължа разговора с Робер. Оставих го сам в нощта — истински паметник на прозорливостта, който си поръчва втори коняк. Имаше, изглежда, сложна и нюансирана мисъл, разбира се, ако не се задоволяваше само с относителното в нещата — това създава винаги илюзия за сложност и нюанс. Пожелах лека нощ на Лионел пред бунгалото. Въздухът беше изпълнен с жуженето на насекоми; бях почти сигурен, че няма да мигна.

Бутнах вратата и запалих свещ, почти примирен, че ще продължа с прочита на „Фирмата“. Комарите се рояха, някои от тях си овъгляваха крилата на светлината на пламъка и труповете им полепваха по разтопения восък; нито един обаче не кацна върху мене. А аз до ръба на кожата си преливах от сладка и хранителна кръв; те обаче автоматично ме заобикаляха, неспособни да преминат през бариерата от миризми на диметилпероксидния карбид. Лабораториите „Рош-Никола“, създатели на „Сенк сюр Сенк Тропик “, заслужаваха похвала. Духнах свещта, после пак я запалих, наблюдавайки все по-гъстия балет на гнусните летящи машинки. Чувах Лионел тихо да похърква в нощта от другата страна на преградата. Станах, сложих да се разтопи нова плочка от маточина и отидох да пикая. На пода на банята имаше кръгъл отвор, точно над реката. Чуваше се плискане, шум от плавници; опитах се да не мисля какво може да има отдолу. В момента, в който си лягах, Лионел пусна дълга серия от пръдни. „Имаш право, приятелю! — съгласих се енергично. — Както казваше Мартин Лутер, няма нищо по-хубаво от това да пърдиш в спалния си чувал!“ Гласът ми отекна в нощта, над ромона на водата и жуженето на насекомите. Слуховото възприятие на реалния свят беше само по себе си вече мъчение. „Царството небесно зависи от клечката за почистване на ушите! — изкрещях отново в нощта. — Да чуе онзи, който има уши да чуе!“