Мишел Уелбек - Платформата

Сон мина по масите, за да провери дали всичко е наред, дали сме добре настанени. Тя вечеряше отделно с шофьора — твърде недемократично разпределение, което още на обеда бе предизвикало неодобрението на Жозиан. Мисля, че всъщност така й беше по-удобно, макар да нямаше нищо против нас; колкото и да се стараеше, дългите разговори на френски явно й понатежаха.

На съседната маса разговорът бълбукаше весело — за красотата на мястото, щастието да си сред природата, далеч от цивилизацията, основните ценности и т.н. „Върхът е — потвърди Леа. — Видяхте ли, в сърцето на джунглата сме… абе, просто да не повярваш.“

Ние срещахме повече трудности в намирането на общ терен. Срещу мен Лионел ядеше спокойно, без да възнамерява да направи ни най-малко усилие. Аз се оглеждах нервно встрани. В даден момент забелязах дебел мъж с брада да излиза от кухнята и да наставлява грубо келнерите; не можеше да бъде никой друг освен прословутия Бертран льо Моал. За мен единствената му заслуга досега беше, че беше научил карените как се прави месо с картофи „Дофине“. Беше превъзходно; свинското беше отлично изпечено, едновременно хрупкаво и крехко. „Липсва му само малко вино…“ — изрече Рьоне с тъга. Жозиан сви устни с презрение. Какво мисли за френските туристи, които не могат да пътуват без виното си, беше просто излишен въпрос. Доста несръчно Валери пое защитата на Рьоне. При тайландската кухня, каза тя, човек не чувства нужда от него, но в случая малко вино би било напълно оправдано. Самата тя пиела само вода.

— Когато пътуваш в чужбина, то е, за да ядеш местна кухня — отсече Жозиан — и да се съобразяваш с местните обичаи!… В противен случай по-добре си стой вкъщи.

— Съгласен съм! — викна Робер и прекърши устрема й. Тя млъкна и го изгледа злобно.

— Малко е прекалено люта понякога… — призна срамежливо Жозет. — На вас това май не ви пречи… — каза тя, обръщайки се към мен, вероятно за да смекчи атмосферата.

— Не, никак, обожавам я. Колкото е по-люта, толкова повече ми харесва. В Париж ям непрекъснато китайска кухня — отвърнах припряно. Така разговорът успя да се прехвърли върху китайските ресторанти, които бяха наводнили Париж напоследък. Валери ги одобряваше за обяд — не били никак скъпи, много по-добри от fast-food 53 53 Заведения за бързо хранене (англ.). — Б.пр. и вероятно много по-здравословни. Жозиан нямаше мнение по въпроса, в предприятието й имало стол; що се отнася до Робер, той счете най-вероятно темата под неговото достойнство. Накратко, нещата се развиха що-годе спокойно до десерта.

Всичко започна от оризовия сладкиш. Беше с тънка заливка от жълтък и масло, ароматизиран с канела — оригинална рецепта, струва ми се. Хващайки бика за рогата, Жозиан реши да постави въпроса за сексуалния туризъм . За нея това било абсолютно отвратително; друга дума нямало. Било скандално, че тайландското правителство толерира такива неща, международната общност трябвало да се мобилизира. Робер я слушаше с иронична усмивка, която не предвещаваше нищо хубаво. Било скандално, но не било изненадващо, продължи тя; трябвало да се знае, че голяма част от тези заведения ( бордеи , другояче не можели да се нарекат) били всъщност собственост на генералите ; ясно с какви протекции се ползвали.

— Аз съм генерал… — прекъсна я Робер. Тя остана с отворена уста, долната й челюст висеше жалко. — Не, шегувам се — отрече той с лека гримаса. — Дори не съм бил войник.

Това, изглежда, никак не я развесели. Нужно й беше малко време, за да се съвземе, но поде с удвоена енергия:

— Срамота е, че е разрешено на някакви затлъстели пръчове да идват тук и да се възползват от мизерията на тези момичета. Трябва да се знае, че всичките са от северните или североизточните провинции — най-бедните райони в страната.

— Не всички, има и от Банкок.

— Това е сексуално робство! — изрева Жозиан, която не го беше чула. — Друга дума просто няма!…

Аз леко се прозях. Тя ми хвърли мрачен поглед, но продължи, призовавайки всички за свидетели: — Не намирате ли за скандално това, че всеки затлъстял пръч може да си позволи да се чука с деца срещу залък хляб?

— Е, чак срещу залък хляб — протестирах скромно аз. — Лично аз платих три хиляди бати, това е горе-долу цената и във Франция.

Валери се извърна и ме погледна учудено.

— Платили сте малко скъпо — отбеляза Робер. — Но ако момичето си е струвало…

Жозиан се разтрепери от главата до петите, започваше малко да ме тревожи.