Мишел Уелбек - Платформата

Една брошура в стаята ми съобщаваше някои факти за този resort 50 50 Курорт (англ.). — Б.пр. ; той се свързвал най-вече с прекрасната човешка авантюра — тази на Бертран льо Моал, пътешественик отпреди ерата на пътешествията , който се влюбил в това място и си смъкнал тук раницата от гърба още в началото на шейсетте години. С упорит труд, но и с помощта на приятелите си карени, той постепенно изградил този „екологичен рай“, от който днес можела да се възползва международната клиентела.

Мястото беше наистина великолепно. Малки хижи от тиково дърво, изящно оформени, свързани с потънали в цветя мостчета, се издигаха над реката, която се плискаше под краката ни. Хотелът се намираше в дъното на една долина, изцяло обградена от хълмове, чиито склонове бяха покрити с гъста джунгла. В мига, в който излязох на терасата, настъпи дълбока тишина. Бяха ми необходими няколко секунди, за да разбера причината — всички птици бяха спрели да пеят едновременно. Беше часът, в който джунглата се подготвя за нощта. Какви ли големи хищници можеше да има в тази гора? Вероятно нищо особено, два или три леопарда; змиите и паяците обаче сигурно й стигаха. Бързо се свечеряваше. Една самотна маймуна подскачаше между дърветата на отсрещния бряг и нададе кратък вик. Усещаше се, че е уплашена и бърза да се присъедини към стадото.

Върнах се в стаята и запалих свещите. Мебелировката беше оскъдна — маса от тик, два одъра от грубо дърво, спални чували и рогозки. Прекарах половин час в методично втриване на „Сенк сюр Сенк“ 51 51 Марка (Cinq sur Cinq) френски лосион срещу комари. — Б.пр. по тялото си. Реките са готини, но е известно до какво водят — привличат комарите. Имаше и една плочка от маточина, която можех да разтопя, тази предпазна мярка съвсем не ми се стори излишна.

Когато излязох за вечеря, нощта бе паднала; гирлянди от разноцветни крушки се гонеха между къщите. Значи в селото имаше електричество, отбелязах аз; просто не бяха сметнали за нужно да го прокарат в стаите. Спрях за малко и се облегнах на парапета, за да разгледам реката; луната беше изгряла и се отразяваше във водите й. Отсреща смътно се очертаваше джунглата; от време на време оттам се надигаше прегракналият крясък на нощна птица.

Във всяка, наброяваща най-малко трима души, човешка група се наблюдава една явно спонтанна тенденция към делене — на две враждебни подгрупи. Вечерята беше сервирана насред реката върху специално приспособен понтон; този път бяха приготвили за нас две маси за по осем души. Еколозите и натуропатите се бяха вече настанили на едната; бившите месари, за момента малко изолирани, на втората. Какво ли е могло да предизвика разрива? Може би обедното обсъждане на масажите, което в крайна сметка не бе протекло добре. Във всеки случай още от сутринта Сюзан, строго облечена в бяла ленена туника и панталон — скроени, сякаш за да подчертаят изпитите й форми, — беше избухнала в смях при вида на роклята на цветя на Жозет. Разпределението беше явно започнало. Малко подличко забавих крачка, за да може Лионел — моят съсед в самолета, а сега и по бунгало — да ме задмине. Изборът му беше направен много бързо, почти несъзнателно; нямах дори впечатлението, че е избор по лични симпатии; беше по-скоро вид класова солидарност или (тъй като той работеше в GDF 52 52 Gaz de France (фр.) — държавната компания за газифициране във Франция. — Б.пр. , т.е. беше чиновник, докато другите бяха бивши дребни търговци) солидарност на ниво образование . Рьоне ни посрещна с видимо облекчение. В решението ни на този етап от настаняването всъщност нямаше нищо окончателно — присъединявайки се към другите, ние щяхме явно да потвърдим изолацията на бившите месари; докато всъщност онова, което правехме, беше да уравновесим масите.

Бабет и Леа пристигнаха малко по-късно и се настаниха без колебание на съседната маса.

Доста след това — вече бяха сервирали предястията — се появи Валери в края на понтона; тя се огледа нерешително. На съседната маса имаше две места, до Бабет и Леа. Тя се поколеба още малко, нервно потръпна, приближи се и седна от лявата ми страна.

Жозиан беше посветила по-дълго време от обикновено, за да се приготви; сигурно й е било трудно да се гримира на светлината на свещите. Черната й кадифена рокля не беше лоша, доста деколтирана, но не прекалено. Тя също се спря за кратко, после се приближи и седна срещу Валери.

Робер пристигна последен, с леко колеблива походка — сигурно беше пил преди вечерята, видях го с бутилка „Меконг“. Той се отпусна тежко на пейката отляво на Валери. Кратък, но зловещ вик се надигна от джунглата; вероятно някой малък бозайник бе изживял току-що последните си мигове.