Мишел Уелбек - Платформата

Лионел се обърна в кревата си и леко изсумтя, без да се събуди. Нямах кой знае какъв избор — налагаше се да взема отново приспивателно.

Снопчета трева се носеха надолу по течението на реката. Песента на птиците поде отново, носейки се от обвитата в лека мъгла джунгла. Съвсем на юг, в началото на долината, в далечината, се очертаваха причудливите контури на бирманските планини. Вече бях виждал тези форми, синкави и обли, разсечени от внезапни отседи. Може би в пейзажите на италианските примитивисти по време на някое посещение в музей през гимназиалните ми години. Групата не се беше събудила; в този час температурата бе все още мека. Бях спал много лошо.

След снощната криза около масите за закуска витаеше дух на добронамереност. Жозет и Рьоне изглеждаха в пълна форма; затова пък юранските еколози бяха в окаяно състояние, което забелязах в мига, в който се появиха, куцукайки. Пролетариите от по-старото поколение, които приемат съвременния комфорт без каквито и да е било комплекси, когато им бъде предоставен, проявяват в случай на абсолютното му отсъствие много по-голяма издръжливост от своите деца, та дори и да са се провъзгласили за „еколози“. Ерик и Силви не бяха мигнали цяла нощ; освен това Силви бе буквално цялата в червени отоци.

— Да, нападнаха ме комарите — потвърди горчиво тя.

— Имам успокояващ крем, ако искате. Действието му е страхотно; мога да отида да ви го донеса.

— О, много мило, с удоволствие, но нека първо да си изпием кафето.

Кафето беше пълна отврат, страшно разредено, просто не ставаше за пиене; поне от тази гледна точка спазвахме американските норми. Младата двойка имаше доста кретенски вид, чак ми стана мъчно да гледам как „екологичният им рай“ се разпада под носа им; но вече предчувствах, че всичко ще ми причинява болка днес. Погледнах отново на юг. „Бирма е много красива“ — казах с половин уста, по-скоро на самия себе си. Силви най-сериозно потвърди: наистина било много красиво, и тя чувала да казват; и въпреки това тя си била забранила да посети Бирма. Просто нямало да допусне да се превърне в съучастник и чрез чуждата си валута да поддържа подобна диктатура. М-дааа, помислих си аз; валутата. „Правата на човека, това е важното!“ — възкликна тя почти отчаяно. Когато хората говорят за „права на човека“, имам винаги чувството, че употребяват израза в преносен смисъл ; но в този случай не беше така, мисля, че не беше.

— Лично аз престанах да ходя в Испания след смъртта на Франко — се намеси Робер. Тоя не го бях забелязал кога е дошъл. Беше в пълна форма, с възстановени изцяло възможности да вреди. Съобщи ни, че си е легнал мъртвопиян и вследствие на това спал много добре. Като се връщал в бунгалото си, на няколко пъти щял да падне в реката; в крайна сметка това не се случило. — Ин ша Алла 54 54 По волята на Аллаха (араб.). — Б.пр. — заключи той със звучен глас.

След това жалко подобие на закуска Силви ме придружи до стаята ми. По пътя срещнахме Жозиан. Тя беше мрачна, затворена и дори не ни удостои с поглед; тя също бе далеч от опрощението. Бях разбрал, че в цивилния живот , както казваше шеговито Рьоне, е учителка по литература; това никак не ме учуди. Беше типична мръсница, от онези, които ме накараха да се откажа да следвам литература, преди доста години.

Дадох на Силви тубата успокояващ крем. „Ще ви я върна веднага“ — каза тя. — „Задръжте я, вероятно вече няма да има комари; мисля, че не обичат морското крайбрежие.“ Тя ми благодари, тръгна към вратата, поколеба се, обърна се: „И все пак не вярвам да одобрявате сексуалната експлоатация на деца!…“ — възкликна с ужас. Очаквах нещо от този род; поклатих глава и отвърнах с отегчение: „В Тайланд няма много детска проституция. Не повече, отколкото в Европа според мен.“ Тя вдигна глава, никак не беше сигурна, и излезе. Всъщност притежавах по-изчерпателна информация, благодарение на една любопитна книжка със заглавие „The White Book“ 55 55 Бялата книга (англ.). — Б.пр. , която си бях купил по време на първото пътешествие. Беше публикувана, без име на автор и издател, от някаква асоциация — „Разследване 2000“. Под прикритието на разобличаване на сексуалния туризъм се даваха всички адреси, страна по страна — всяка информационна глава започваше с кратък абзац, който горещо призоваваше към уважение на Божиите закони и към връщане на смъртната присъда за сексуалните престъпници. По отношение на педофилията „The White Book“ беше категорична — изрично препоръчваше да се избягва Тайланд, който не представлявал интерес от тази гледна точка и никога не е представлявал. Филипините били за предпочитане, а най-вече — Камбоджа; пътешествието криело опасности, но си струвало.