Мишел Уелбек - Платформата

Разцветът на кхмерското царство е през XII век — епохата на построяването на Ангкор Ват. След това малко или повече настъпва разсипията; главният враг на Тайланд стават бирманите. През 1351 година цар Раматибоди I основава град Аютхая. През 1402-а неговият син Раматибоди II завладява западащата империя на Ангкор. Следващите трийсет и шест владетели на Аютхая строят будистки храмове и дворци, с което се запомня царуването им. През XVI и XVII век, според описанията на френски и португалски пътешественици, това е най-красивият град в Азия. Войните с бирманите продължават и Аютхая пада през 1767 година след петнайсетмесечна обсада. Бирманите ограбват града, стопяват златото на статуите и оставят след себе си само развалини.

Сега вече беше спокойно, лек бриз навяваше прах между храмовете. От цар Раматибоди не бе останало нищо освен няколкото реда в гида „Мишлен“. Образът на Буда обаче имаше все още силно присъствие и бе запазил цялото си значение. Бирманите бяха изселили тайландските майстори, за да построят същите храмове няколко стотици километра по-надалеч. Волята за власт съществува и се проявява под формата на история ; сама по себе си тя е напълно непроизводителна. Усмивката на Буда продължаваше да витае над руините. Беше три часът следобед. Според гида „Мишлен“ би трябвало да предвидим три дни за пълна обиколка и ден за една бърза. В действителност разполагахме с три часа; подходящ момент за изваждане на видеокамерите. Представих си Шатобриан в Колизея с видеокамера „Панасоник“, пушейки цигари — по-скоро „Бенсън“, отколкото „Голоаз Лежер“. Изправен пред една толкова радикална религия, позициите му щяха да са несъмнено леко различни; щеше да изпитва по-малко възхищение към Наполеон. Бях убеден, че един негов „Геният на будизма“ би бил великолепен.

По време на обиколката Жозет и Рьоне леко скучаеха; имах чувството, че оглеждаха всичко много набързо. Същото се отнасяше и за Бабет и Леа. Затова пък юранските еколози бяха в стихията си, както и натуропатите, трупайки впечатляващ фотографски материал. Валери беше замислена, разхождаше се по алеите, между плочите, сред тревата. Ето това е културата, казах си, малко е досадна, и така е добре; препраща всеки към собственото му нищожество. И все пак, какво ли точно са правили скулпторите от периода на Аютхая? Как са успели да постигнат при статуите на Буда това излъчващо невероятно разбиране изражение?

След падането на Аютхая тайското царство навлиза в период на спокойствие. Банкок става столица, полага се началото на династията на Рама. В продължение на два века (всъщност до наши дни) царството не води никакви значителни външни войни, нито граждански, нито религиозни, успява да избегне всички форми на колонизация. Няма глад, нито големи епидемии. При подобни обстоятелства, когато земята е плодородна и дава богати реколти, когато не вилнеят болести, когато съвестта е подвластна на една мирна религия, човешките същества растат и се размножават и живеят, общо взето, щастливо. Сега не беше същото, Тайланд беше станал част от свободния свят , тоест от пазарната икономика, преди пет години върху него се бе стоварила внезапно икономическа криза, намалила наполовина стойността на валутата и довела до ръба на фалита най-процъфтяващите предприятия. Това беше първата истинска драма, сполетяла страната в продължение на повече от два века.

Един след друг, сред доста изразително мълчание, се върнахме към автобуса. Поехме обратно при залез слънце. Трябваше да вземем нощния влак в Банкок по посока на Суратхани.

Суратхани — 816 000 жители — се определя от всички гидове като напълно безинтересен град. Той представлява — и това е единственото, което може да се каже за него, — задължителна точка за преминаване с цел взимане на ферибота за Ко Самуи. И въпреки това там живеят хора, гидът „Мишлен“ съобщава, че той е от дълго време важен център на металургията и че от скоро е започнал да играе известна роля в областта на металните конструкции.

А какво сме ние без металните конструкции? Желязната руда се добива в някакви затънтени места и се пренася с товарни кораби. Впрочем произвеждат се и металообработващи машини, най-често под контрола на японски фирми. Сглобяването става в градове като Сурат Тани — резултатът е автокари, железопътни вагони, фериботи; всичко това става с лиценза на НЕК, „Дженерал Моутърз“ или „Фуджимори“. Производството служи отчасти за транспортиране на западни туристи или на западни туристки като Бабет и Леа.