Мишел Уелбек - Платформата

Гмурнаха се едновременно. Извърнах глава с цел да се поогледам. На съседната маса седеше двойникът на Робер Ю 58 58 Главен секретар на френската комунистическа партия. — Б.пр. . Веднъж намокрен, банският костюм на Бабет беше наистина забележителен: през него се виждаха прекрасно зърната и задникът; дори се забелязваше лекото удебеляване от космите на хълмчето й, въпреки че бе решила да ги подстриже доста късо. През това време хората работеха, произвеждаха някакви полезни неща — или безполезни понякога. Но произвеждаха. А какво бях произвел аз през четирийсетте години на съществуванието си? Честно казано, нищо особено. Бях подготвял информации, улеснявал тяхното ползване и пренасяне; понякога бях извършвал парични трансфери (в скромен мащаб — бях се задоволявал да плащам фактури, общо взето, на ниска стойност). С една дума, бях работил в сектора на услугите . Можеше да се мине и без хора като мен. Моята безполезност беше все пак по-малко очебийна от тази на Бабет и Леа; скромен паразит, аз не се бях осъществил в работата си , нито бях изпитал нужда да се правя на осъществен.

Когато се свечери, се прибрах във фоайето на хотела, където срещнах Лионел; беше червен като рак от слънцето и изключително доволен от деня си. Къпал се много; не бил и помислял да мечтае за подобно място. „Наложи се доста да пестя, за да си позволя това пътешествие — каза той, — но изобщо не съжалявам.“ Седна на крайчеца на един фотьойл; беше се върнал в мислите си към ежедневието си. Работеше в „Газ дьо Франс“, в югоизточния сектор, който се намираше в околностите на Париж, живееше в Жювиси. Често му се налагало да посещава много бедни хора, старци, чиято инсталация не отговаряла на нормите. Бил принуден да им прекъсва газта, ако нямали средства да заплатят необходимите поправки. „Има хора, които живеят при такива условия — каза той, — просто не можете да си представите. На какво ли не съм се нагледал“ — продължи Лионел, вдигайки глава. С него всичко било наред. Кварталът му не бил от най-добрите, дори бил доста опасен. „Има места, които е просто по-добре да избягваш“ — добави. Но, общо взето, не било лошо. „Е, сега сме във ваканция все пак“ — заключи той, преди да се отправи към трапезарията. Събрах няколко информационни брошурки и се прибрах да ги чета в стаята си. Все още нямах желание да вечерям с другите. Чрез връзката си с другия човек осъзнава себе си; точно това прави връзката с другия непоносима.

Бях чул от Леа, че Ко Самуи не е само тропически рай, а и място за друсане. При всяко пълнолуние на близкия остров Ко Ланта се организирали гигантски rave 59 59 От английското „to rave“ („бълнувам“) — нощно празненство с танци и техно музика, често организирано нелегално — Б.пр. партита; идвали хора чак от Австралия и Германия, за да участват в тях. „Нещо като Гоа“ 60 60 Индийски остров в едноименния щат. — Б.пр. — подхвърлих аз… „Много по-добро от Гоа“ — сряза ме тя. Гоа било съвсем западнало ; за да прекараш прилично рейв, трябвало сега да отидеш или в Ко Самуи или в Ломбок 61 61 Остров в Индонезия, на изток от Бали. — Б.пр. .

Нямах чак толкова големи претенции. Единственото, което ми се искаше в момента, беше приличен body massage , последван от свирка и хубаво ебане. На пръв поглед нищо кой знае колко сложно; и все пак, след като прегледах брошурите, забелязах с нарастваща тъга, че, изглежда, това не беше специалитет на областта. Имаше много неща от рода на акупунктурата, масажи с ароматични масла и есенции, вегетарианска храна или таи-ши-шуан; но никакви body massages или барове go-go . Всъщност сякаш всичко плуваше в мъчително американска атмосфера — или по-скоро калифорнийска, с акцент „healthy life“ 62 62 Здравословен живот (англ.). — Б.пр. и „meditation activities“ 63 63 Медитационни дейности (англ.). — Б.пр. . Прочетох писмото на един читател на „What’s on Samui“ 64 64 Какво има на Самуи (англ.). — Б.пр. — Ги Хопкинз, — който се самоопределяше като „health addict“ 65 65 Пристрастен към здравето (англ.). — Б.пр. и от двайсетина години насам идвал редовно на острова. „The aura that backpackers spread on the island is unlikely to be erased quickly by upmarket tourists“ 66 66 Аурата, създадена на острова от туристите, които си носеха храната в раници, едва ли ще бъде толкова бързо изличена от богаташите консуматори (англ.). — Б.ред. — завършваше той; беше обезкуражително. Дори не можех да се впусна в търсене на приключения, защото хотелът беше далеч от всичко; всъщност всичко беше далеч от всичко, тъй като нямаше нищо. На картата не се съзираше никакъв център — няколко жилищни квартала с бунгала като нашето, край спокойните плажове. Тогава си спомних с ужас, че островът бе описан много хвалебствено в „Гида на пътешественика“. Тук май бяха успели да избегнат отклоненията, бях като в клопка. И все пак изпитвах смътно удовлетворение — леко теоретично — при мисълта, че се чувствам в състояние да чукам. Взех примирено „фирмата“, прескочих двеста страници, върнах се петдесет назад и съвсем случайно попаднах на сексуална сцена. Интригата се беше поразвила — Том Круз се намираше на Кайманските острови и подготвяше прилагането на не знам какъв си механизъм за избягване на данъци или се канеше да го изобличи, не беше много ясно. Както и да е, беше се запознал с една прелестна метиска и момичето май не си поплюваше. „Мич чу глух шум и видя как полата се смъква до глезените на Ейлийн, откри се бански прашка, прихванат с две връвчици.“ Отворих ципа на дюкяна си. Следваше странен пасаж, неразбираем от психологична гледна точка: „Махай се — шепнеше му вътрешен глас. — Хвърли бутилката бира в океана и полата на пясъка. Бягай с все сила до апартамента си. Махай се!“ Слава Богу, че Ейлийн не споделяше тези възгледи: „С бавни движения тя плъзна ръка по гърба си, разкопча сутиена и разкри гърдите си, още по-сочни в голотата си. — Бихте ли поддържали това? — запита го тя и му подаде меката бяла материя, по-лека от перо.“ Най-усърдно онанирах, докато се опитвах да си представя метиски, облечени с микроскопични бански костюми в нощта. Изпразних се с въздишка на удоволствие, между двете страници. Щяха да залепнат, но какво от това, не беше книга, която да се чете два пъти.