Мишел Уелбек - Платформата

Лично аз нямах особено желание да завържа разговор с момиче в бар; съсредоточено твърде много върху вида и цената на предстоящата сексуална услуга, този вид общуване беше по принцип разочароващо. Предпочитах салоните за масажи, където се започва със секса; понякога се създава интимност, друг път не. Има случаи, когато ти се ще да предложиш продължение в хотела и тогава разбираш, че момичето не винаги има желание за подобно нещо — понякога е разведена, има деца, които е оставила на някого; тъжно, но така е по-добре. Докато довършвах ориза си, замислих сценарий на приключенски порнографски филм със заглавие „Салон за масажи“. Сириен, млада тайландка от Севера, се влюбва безумно в Боб, американски студент, попаднал в салона случайно, довлечен от другарите си по чаша след пиянска вечер. Боб не я докосва, задоволява се да я гледа с прекрасните си светлосини очи и да й разказва за страната си — Северна Каролина или нещо наблизо. След това се срещат няколко пъти извън работата на Сириен, но за съжаление Боб трябва да замине, за да изкара последната си година в Йелския университет. Малко по-късно: Сириен чака Боб с надежда и задоволява усърдно изискванията на многобройната си клиентела. Макар и непорочна в душата си, тя върти пламенни свирки на шкембести и мустакати французи (второстепенна роля за Жерар Жюньо), на тлъсти, плешиви германци (второстепенна роля за немски актьор). Накрая Боб идва и се опитва да я измъкне от този ад; но китайската мафия не е съгласна. Боб вкарва в играта посланика на Съединените щати и председателката на една хуманитарна асоциация, която се бори против търговията с млади момичета (второстепенна роля за Джейн Фонда). Като се има предвид китайската мафия (препратка към Триадите 78 78 Китайски престъпни организации, занимаващи се с пране на пари от наркотрафика, хазарт, проституция и рекет. Името идва от триъгълника, който е бил символ на древните тайни общества. — Б.пр. ) и съучастничеството на тайландските генерали (политическото измерение, призив към ценностите на демокрацията), можеха да се включат битки и преследвания из улиците на Банкок. В крайна сметка Боб побеждава. В една почти финална сцена Сириен демонстрира сексуалните си умения — за първи път без преструвки. Всички членове, които е близала с надежда и очакване на члена на Боб, който е върхът в сравнение с останалите — нещо от този род, тук диалогът ще се доразвие. Кадър, показващ сливането на двете реки (Чао Прайа и Делауер). Надписите с имената на актьорите и край. За европейското му разпространение вече предвиждах специална реклама, малко жанрова: „На вас ви хареса «Салон за музика» — «Салон за масажи» ще ви покори.“ Засега не всичко беше много ясно, а и нямах все още съдружници. Платих и станах, изминах петдесет метра, избягвайки различни възможности, докато се озовах пред „Pussy Paradise“ 79 79 Раят на катеричките (англ.). — Б.пр. Бутнах вратата и влязох. На три метра от мен разпознах Робер и Лионел, седнали на чаша ирландско кафе. В дъното зад едно стъкло седяха около петдесет момичета върху амфитеатрално разположени пейки, всяка носеше значка с номер. Келнерът дойде веднага. Лионел се обърна и ме забеляза, израз на срам се изписа на лицето му. Робер се извърна на свой ред и ми махна бавно с ръка да се присъединя към тях. Лионел хапеше устни, не знаеше къде да се дене. Келнерът взе поръчката ми. „Аз съм десен — каза Робер без видима връзка, — но внимание…“ И размаха показалец над масата, сякаш за да ме предупреди. От самото начало на пътуването, бях забелязал, той си беше въобразил, че съм ляв , и само изчакваше да му се отдаде случай да ме заговори по този въпрос, но аз нямах намерение да му се хващам на играта. Запалих цигара; той ме измери сурово с очи. „Щастието е деликатно нещо — каза с назидателен тон. — Трудно е да го намерим у самите себе си и невъзможно да го намерим другаде.“ След няколко секунди добави със строг глас: „Шамфор.“ Лионел го гледаше с възхищение, беше изцяло покорен, фразата ми се стори спорна: ако се разменяха местата на „трудно“ и „невъзможно“, щяхме може би да се приближим малко до действителността; не исках да продължавам този разговор, струваше ми се наложително да се върнем към нормалната туристическа ситуация. Освен това започвах да изпитвам желание към номер 47 — малка тайландка, много слаба, дори малко кльощава, но с дебели устни и много мил вид; носеше червен минижуп и черни чорапи. Усетил раздвоеното ми внимание, Робер се обърна към Лионел. „Вярвам в истината — каза той с тих глас, — вярвам в истината и в принципа на доказателството.“ Слушайки разсеяно, научих, че е дипломиран математик и че на младини е бил автор на обещаващи трудове върху групите на Ли 80 80 Мариус Софус Ли (1842-1899) — норвежки математик, известен с приноса си към теориите за алгебричните иниарианти и описанието на групите числа, носещи името му. — Б.пр. . Реагирах оживено на информацията: значи е имало известни области, известни сектори, подвластни на човешкия разум, в които той първи е различил ясно истината, постигнал я е с абсолютна, доказуема сигурност. „Да — съгласи се той едва ли не със съжаление. — Естествено, всичко това е доказано по-късно отново в по-широк план.“ После преподавал, главно в университетските подготвителни класове; посветил без удоволствие годините на своята зрялост да кара някакви млади тъпаци да зубрят, обсебени единствено от мисълта да влязат в Политехническото или Централното 81 81 Ecole polytechnique, Ecole ccntrale — две от най-престижните френски висши училища, в които се влиза със специален конкурс. — Б.пр. , нямало значение, че били сред най-надарените. „Във всеки случай — добави той — не притежавах необходимото за един истински математик творец. Това е дадено на много малко хора.“ Към края на седемдесетте години бил участвал в министерска комисия за реформата в преподаването на математика — страхотна тъпотия, както сам призна. Днес беше на петдесет и три години и след като се пенсионирал, се посветил на сексуалния туризъм. Бил женен три пъти. „Аз съм расист — каза той весело. — Станах расист… Едно от първите въздействия на пътешествията — добави той — се състои в подсилването или създаването на расови предразсъдъци; защото как би могъл да си представиш другите, без да ги познаваш? В началото те са същите като теб, няма съмнение; постепенно си даваш сметка, че действителността е по-различна. Когато може, западнякът работи ; работата често го отегчава или вбесява, но той се преструва, че му е интересна — това се вижда. На петдесет години, уморен от преподаването, от математиката и всичко останало, аз реших да открия света. Току-що се бях развел за трети път, нямах особени очаквания в сексуален план. Първото ми пътуване беше до Тайланд, почти веднага след това заминах за Мадагаскар. Оттогава не съм се чукал никога повече с бяла жена, дори не съм изпитвал подобно желание. Повярвайте ми — добави той и хвана здраво с ръка китката на Лионел, — хубавата нежна катеричка, послушната, гъвкавата и стегнатата, я няма вече при белите жени, напълно е изчезнала.“ Номер 47 забеляза, че я гледам настойчиво; усмихна ми се и скръсти плътно крака, разкривайки яркочервени жартиери. Робер продължаваше да излага възгледите си. „Във времето, когато белите са считали, че превъзхождат останалите — каза той, — расизмът не е бил опасен. За заселниците, мисионерите, светските учители от XIX век негърът е бил голямо животно, не много лошо, със забавни обичаи, нещо като малко по-добре развита маймуна. В най-лошия случай са го считали за доста полезен добитък, способен да изпълнява сложни задачи; в най-добрия случай като примитивна душа, недодялана, но способна, ако се образова, да се издигне до Бога — или до западния разум. Във всеки случай в него са виждали «по-низш брат», а към по-низшия не изпитваш омраза, само презрително добродушие. Този добронамерен, почти хуманен расизъм е напълно изчезнал. От момента, в който белите са започнали да считат черните за равни , е било ясно, че рано или късно ще започнат да ги считат за по-висши от себе си. Понятието равенство няма никаква почва у човека“ — продължи той, размахал отново показалец. За миг помислих, че ще започне да цитира авторите, от които черпеше — Ларошфуко или не знам още кой, — но не го стори. Лионел сбърчи чело. „Белите сами се мислят за по-низши — продължи Робер, с желание да бъде разбран, — всичко е налице за появата на един нов расизъм, основан върху мазохизма — исторически именно при такива условия се стига до насилие, до междурасова война или кланета. Всички антисемити са единодушни в признаването на определен вид превъзходство на евреите — ако прочетете антисемитските писания от онова време, ще установите с учудване, че евреинът е считан за по-умен, по-хитър, че му приписват специални качества в областта на финансите, а освен това и солидарност спрямо общността. В резултат — шест милиона убити.“