Мишел Уелбек - Платформата

Минавайки покрай „Coral Emporium“, изпитах желание да купя подарък за Мари-Жан; в края на краищата само тя ми бе останала на света. Колие или брошка? Ровех в една кошница, когато внезапно забелязах Валери, на два метра от мен.

— Опитвам се да избера някакво колие… — казах колебливо аз.

— За блондинка или за брюнетка? — в гласа й се долавяше известна горчивина.

— Блондинка със сини очи.

— Най-добре е да вземете светъл корал.

Подадох на продавачката регистрирания си за полет билет. В момента, в който плащах, казах на Валери с доста жалък тон: „Подаръкът е за една моя колежка…“ Тя ми хвърли странен поглед, сякаш се колебаеше дали да ме зашлеви, или да избухне в смях, но все пак ме придружи няколкото метра до изхода на магазина. Повечето туристи от групата ни седяха по пейките в залата, явно приключили с покупките си. Спрях, вдишах дълбоко въздух и се обърнах към Валери.

— Можем да се видим в Париж… — изтърсих най-сетне аз.

— Мислите ли? — отвърна язвително тя.

Не отговорих, задоволих се да я погледна отново. За миг имах намерение да кажа: „Би било жалко…“; но не съм сигурен дали изговорих тези думи или не.

Валери се огледа наоколо, забеляза Бабет и Леа на близката скамейка, извърна глава раздразнено. После измъкна от чантата си един тефтер, откъсна една страница и надраска бързо нещо. Подавайки ми листчето, тя се опита да каже две думи, но се отказа, обърна се и се присъедини към групата. Хвърлих поглед върху листчето, преди да го мушна в джоба си — беше номер на мобилен телефон.

Самолетът кацна на „Роаси“ в единайсет часа; бях сред първите, които си взеха багажа. В дванайсет и половина си бях вкъщи. Беше събота — можех да отида на пазар, да купя дребни украшения за къщата и т.н. Улица „Муфтар“ бе пометена от леден вятър и всичко това сякаш не си струваше труда. Защитниците на правата на животните продаваха жълти стикери. След празниците се забелязва спад в консумацията на хранителни продукти от семействата. Купих си печено пиле, две бутилки „Грав“ 102 102 Известна френска марка червено вино, наречено на едноименните лозя, намиращи се на левия бряг на река Гарона близо до град Бордо. — Б.пр. и последния брой на списание „Hot Video“. Не беше особено амбициозен избор за уикенд; имах чувството, че не заслужавам повече. Излапах половината пиле барабар с овъглената, мазна кожа, доста отвратителна. Малко след три се обадих на Валери. Тя отговори след втория звън. Да, беше свободна довечера; за вечеря, да. Можех да мина да я взема в осем часа; живееше на авеню „Рей“, близо до парка „Монсури“.

Отвори ми по бяло трико за джогинг и къса тениска. „Не съм готова…“ — каза, прибирайки косите си назад. Движението повдигна гърдите й, не носеше сутиен. Сложих ръце на кръста й, приближих лицето си към нейното. Тя разтвори устни и промуши веднага езика си в устата ми. Бях разтърсен от силна възбуда, на ръба на припадъка, веднага се надървих. Без да отделя слабините си от моите, тя бутна входната врата, която се затвори с глух шум.

Помещението, осветено единствено от една настолна лампа, изглеждаше огромно. Валери ме хвана през кръста и ме заведе в стаята си. До леглото тя ме целуна отново. Повдигнах тениската й, за да погаля гърдите й; тя измърмори нещо, което не разбрах. Коленичих пред нея, събувайки трикото за джогинг и гащите й, после сложих лицето си върху котенцето й. Процепът беше влажен, отворен, миришеше хубаво. Тя изстена и падна върху кревата. Съблякох се много бързо и влязох в нея. Членът ми беше топъл, пронизван от силните тръпки на удоволствието. „Валери… — казах аз, — няма да мога да издържа дълго, много съм възбуден.“ Тя ме притисна към себе си и пошепна в ухото ми: „Идвай…“ В този миг усетих как стените на вагината й се сключват около члена ми. Имах чувството, че се изпарявам в пространството, единствено членът ми беше жив, погълнат от вълна от наслада, невероятно силна вълна. Изпразвах се дълго, няколко пъти; съвсем накрая си дадох сметка, че викам. Бих си дал живота за подобен миг.

Жълти и сини риби плуваха около мен. Стоях прав във водата, здраво стъпил на няколко метра под огряната от слънцето повърхност. Валери беше малко по-далеч, също права във водата, пред един коралов риф, с гръб към мен. И двамата бяхме голи. Знаех, че това състояние на безтегловност се дължи на измененията в плътността на океанската вода; но бях учуден, че мога да дишам. С няколко замаха на ръцете си я стигнах. Рифът беше осеян с фосфоресциращи организми, сребристи, във формата на звезди. Сложих едната си ръка на гърдите й, а другата на слабините й. Тя се сви, дупето й се отърка в члена ми.